Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
добре. Бе изключително напрегнат, но да рани тежко или дори да убие
лекаря, щеше да е глупаво. По дяволите, в момента вероятно не трябваше
да е въоръжен.
Фюри очевидно мислеше същото. Извади ножовете и кинжалите на Зи
от ножниците и ги подаде на Рот. Отнеха му и пистолетите.
Хавърс вдигна поглед. Изпитваше силно облекчение, че оръжията
вече не са в ръцете на опасния вампир.
— Аз… Ще й дам слаб медикамент за потискане на болката. Дишането
и пулсът й са достатъчно силни. Лекарството ще й помогне да изтърпи
останалата част от прегледа, както и онова, което ще последва. Окей?
Лекарят постави инжекцията едва когато Зи кимна с глава.
Напрежението в тялото на Бела утихна. Доктор Хавърс извади ножици и
хвана подгъва на изцапаната с кръв нощница.
Повдигна я и гневът на Зи избухна с нова сила. Лицето му пламна.
— Спри!
Лекарят се напрегна. Очакваше удар по главата, обаче Зи не направи
нищо. Просто изгледа настоятелно първо Фюри, а после и Рот.
— Никой от вас не трябва да гледа голотата й. Затворете очи или се
обърнете.
И двамата го гледаха втренчено няколко секунди. После Рот се
обърна с гръб, а Фюри затвори очи, но продължи да държи здраво като в
менгеме Зи през гърдите.
Той пък гледаше лекаря така, сякаш искаше да го убие с поглед.
— Щом се налага да съблечеш дрехите й, покрий я с нещо.
— И с какво?
— Хавлия от банята, например.
— Аз ще донеса — каза Рот. След като направи това, отново се
обърна с лице към вратата и с гръб към тях.
Хавърс покри тялото на Бела с хавлията, след това сряза нощницата
по цялата й дължина. Вдигна поглед, преди да я съблече.
— Трябва да я прегледам навсякъде. Ще се наложи да я докосил и по
корема.
— Защо?
— За да опипам вътрешните й органи и да проверя дали някои от тях
не са подути вследствие на травма или инфекция.
— Направи го бързо.
Хавърс дръпна хавлията встрани…
Зи се олюля и щеше да падне, ако не го подпираше силното тяло на
брат му.
— О… нала — гласът му секна. — О, Боже… нала.
Върху корема й бе изписано нещо — с шестсантиметрови букви. Тъй
като бе неграмотен, не можеше да го прочете, обаче имаше ужасното
чувство…
— Какво пише? — изсъска.
Хавърс прочисти гърлото си.
— Име е. Дейвид.
Рот изръмжа силно.
— Издълбал го е в кожата й? Това животно…
Зи прекъсна краля.
— Ще убия този лесър. Помогни ми, Боже! Ще сдъвча костите му и
ще ги изплюя.
Хавърс прегледа порезните рани — ръцете му работеха леко, пъргаво
и внимателно.
— Трябва да се погрижите върху тях случайно да не попадне сол. В
противен случай ще останат белези.
— Не думай — като че ли той самият нямаше опит с раните, които
обезобразяваха завинаги.
Хавърс я покри и продължи прегледа със стъпалата и прасците й.
Повдигна нощницата, за да огледа коленете й. След това отмести единия й
крак и разтвори бедрата й.
Зи се спусна напред и повлече Фюри със себе си.
— Какво правиш, по дяволите?
Хавърс вдигна ръце над главата си, за да се предпази.
— Трябва да я прегледам. В случай че е била… изнасилена.
С бързо движение Рот се изправи пред Зи и сключи ръце около кръста
му. Погледът му изгаряше, въпреки тъмните стъкла на очилата.
— Остави го да си свърши работата, Зи. Така ще е по-добре за нея.
Зейдист не можеше да гледа. Зарови глава във врата на Рот и лицето
му се изгуби сред дългата му черна коса. Здравите тела на братята го
притискаха от двете страни и той се чувстваше като пълнеж на сандвич, но бе така изпълнен с ужас, че поне този път допирът не го хвърляше в
паника. Затвори очи, задиша дълбоко и миризмата от телата на Рот и
Фюри нахлу в ноздрите му.
Чу шумолене — сякаш лекарят търсеше нещо в куфарчето си. После
чу нещо като плясък и реши, че е надянал гумени ръкавици. Дочу
търкането на метал в метал. Някакви странни, шепнещи звуци. После…
тишина. Не, всъщност не. Тихи шумове. И накрая две щраквания.
Напомни си, че всички лесъри са импотентни. Но можеше само да си
представя по какъв начин компенсират този свой недостатък.
Трепереше за нея така силно, че зъбите му тракаха.
>8.
Джон Матю, седнал на предната седалка, хвърли поглед на шофьора
на «Рейндж Роувър»-а. А той, Тор, бе дълбоко замислен за нещо.
Навлизаха в околностите на Колдуел и макар Джон да се страхуваше от
срещата с краля, царящата тук тишина предизвикваше у него по-силно
безпокойство. Не можеше да разбере какво не е наред. Бела бе спасена.