Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Вече беше в безопасност и всички трябваше да са щастливи, нали? Обаче, когато Тор се бе върнал у дома да вземе Джон, бе прегърнал Уелси в
кухнята и двамата дълго бяха останали така. Думите му, произнесени тихо
и на древния език, излизаха задавено, сякаш някой го стискаше за
гърлото.
Джон искаше да знае подробности за случилото се, но беше трудно да
задава въпроси в колата — бе тъмно, а той трябваше или да жестикулира, или да пише. А и Тор никак не изглеждаше склонен да разговаря.
— Пристигнахме — каза той.
Зави рязко вдясно и колата излезе на тесен черен път. Джон осъзна, че сякаш изведнъж вече не вижда нищо през прозореца. Тъмната гора
около тях тънеше в странна мъгла, която поглъщаше звуците. На Джон
неочаквано му прилоша.
Сякаш от нищото, пред тях се материализира огромна порта. Спряха.
Непосредствено зад нея имаше друга и когато влязоха в пространството
между двете, бяха като бик в клетка. Тор свали прозореца си, набра кода в
малкото табло до интеркома и бяха пропуснати да влязат в…
«Господи, какво е това?»
Подземен тунел. Заспускаха се надолу в земята по равномерния
наклон. Появиха се още няколко врати, като всяка от тях бе по-добре
укрепена от предната, докато накрая стигнаха до последната. Тя бе най-
голямата от всички — блестящо чудовище от стомана, в средата на което
имаше надпис: «ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ»
Тор вдигна лице към охранителната камера и се чу изщракване.
Вратата се раздели на две половини, които се плъзнаха в стените.
Преди да продължат, Джон потупа Тор по ръката над лакътя, за да
привлече вниманието му.
«Тук ли живеят братята?», попита, правейки знаци с ръце.
— Може и така да се каже. Ще те заведа първо в центъра за обучение
и тренировки, после ще отидем в имението — натисна педала на газта. —Когато започнат занятията, ще идваш тук от понеделник до петък.
Автобусът ще те взема от нас в четири. Фюри живее тук, затова той поема
ранните часове — Джон му хвърли поглед и Тор обясни: — Целият
комплекс е свързан под земята. Ще ти покажа как да влезеш в системата
от тунели, свързваща сградите, обаче ще пазиш строго тайната. Всеки, който се появи неканен, ще има сериозни проблеми. Дори твоите
съученици няма да са добре дошли, разбра ли ме правилно?
Джон кимна и колата спря на паркинга, който той помнеше от една
отдавна отминала нощ. Струваше му се, че са минали стотици години, откакто бе дошъл тук с Мери и Бела.
Двамата с Тор слязоха от «Рейндж Роувър»-а.
«С кого ще се обучавам?»
— С дузина други момчета на твоята възраст. Във вените на всички
тече воинска кръв, затова сме ги избрали. Обучението ще продължи до
преобразяването ви и малко след това — всъщност, докато не се уверим, че сте готови за бойното поле.
Стигнаха до метална врата и Тор я отвори широко. От другата страна
имаше коридор, който изглеждаше безкраен. Тор му показа класната стая, физкултурния салон, залата за вдигане на тежести и съблекалните. Спряха
пред врата от матово стъкло.
— Ето къде обикновено се застоявам, когато не съм у дома или на
бойното поле.
Джон влезе. Стаята бе едва ли не празна и абсолютно безлична.
Бюрото бе метално и покрито с компютърна техника, телефони и хартии.
Стената зад него бе заета от шкафове с папки. Имаше само две места за
сядане, ако не се брои и възможността кошчето за боклук да се обърне и
някой да се настани върху него. Единият стол бе стандартно офис
оборудване и се намираше в ъгъла. Другият беше зад бюрото и бе
необикновено неудобен и грозен — кожено чудовище в зеления цвят на
авокадото и с оръфани краища, хлътнала седалка и крака, които придаваха
ново значение на думата «здрави».
Тор постави длан на високата му облегалка.
— Можеш ли да повярваш, че Уелси ме кара да се отърва от това?
Джон кимна и изписа:
«Да, мога»
Тор се усмихна и отиде до шкафа, който заемаше цяла една стена от
пода до тавана. Отвори вратата и започна да набира кода в таблото. Той
бе приет, задната част се отвори и разкри слабо осветен тунел.
— Можем да вървим.
Джон влезе, макар че не виждаше почти нищо. Тунелът бе изграден от
стомана. Бе достатъчно широк за трима, ако вървят рамо до рамо, и
толкова висок, че имаше пространство дори над главата на Тор. Лампите
бяха вградени в тавана на всеки десет крачки, обаче светлината им не бе
достатъчна да разпръсне мрака.
«Това е най-страхотното нещо, което съм виждал», помисли си
Джон и двамата закрачиха.
Звукът от стъпките на Тор, обут в тежките ботуши, отекваше и