В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
— Не разбирам какво става — промърмори гой. — Какво…
— И аз — прекъсна го Черити. — Но трябва да се махаме веднага от тук.
Скудър отправи последен поглед назад към мравките, после кимна припряно и побърза да се присъедини заедно с нея към останалите. Когато ги настигнаха, вече се намираха на около двайсет крачки от острова. И Черити разбра защо младият французин ги беше довел тук. Гранитните стълбове бяха гладки като полирано стъкло, но сега се намираха непосредствено под мястото, над което имаше плетеница от клони. Между растенията Черити забеляза дебело въже, което стигаше почти до речното дъно. Цветът му беше толкова точно уподобен на околната среда, че човек трябваше доста да се взира, за да може да го открие.
Тя напрегна всичките си полузабравени познания по френски и попита младежа:
— Оттук нагоре ли?
Младежът я погледна изненадано. После по лицето му пробяга лека усмивка.
— Да — отвърна той. — Трябва да стигнем до укреплението, преди да са се върнали.
Черити кимна; за нейна изненада, тя го разбираше, когато говореше бавно. Не се заблуждаваше. Мравките щяха да се върнат, и този път вероятно още по-добре въоръжени.
Стигнаха в основата на острова и младият французин започна сръчно да се катери нагоре по въжето. Нет веднага го последва, но Скудър изгледа със съмнение Черити и Гърк:
— Ще се справите ли? — попита той.
Черити само кимна, но Гърк се противопостави енергично.
— Изключено! — изкряка той. — Никога няма да се кача там горе.
Скудър изохка примирено — и качи джуджето като някое дете направо на раменете си.
— Дръж се здраво! — заповяда му той.
Гърк извика от уплаха, но Скудър вече бе почнал да се катери по въжето, така че на джуджето не му оставаше нищо друго, освен да се държи с всичка сила за него. Черити се усмихна леко и хвърли последен поглед назад към мравките. Мороните се бяха събрали отново на отсрещния бряг, но нито се канеха да се катерят нагоре, нито пък да се върнат и въпреки всичко да ги последват. Изглеждаха напълно безпомощни, като механизми, чиито програми са се объркали напълно.
Тя пропъди тази мисъл, посегна към въжето и започна да се катери нагоре. Лекотата, с която младият французин и Скудър бяха изминали този път, заблуждаваше. Черити трябваше да напрегне и последните си резерви от сили, за да успее да преодолее и петнадесетината метра. Може би изобщо не би се справила с крайната отсечка, ако не беше Скудър, който направо я издърпа нагоре.
Черити се отпусна запъхтяна на колене, дишаше с мъка и притискаше длани към гърдите си. Ръцете й пламтяха като огън, грубото въже бе обелило кожата им.
— Можеш ли да се движиш? — попита загрижено Скудър.
Тя се насили да се усмихне и кимна, което обаче не освободи Скудър от задължението да й помогне да се изправи отново на крака.
— Не можем да останем тук — каза разтревожено индианецът. Погледна към спасителя им и лицето му доби въпросително изражение. — А сега накъде, умнико?
Естествено, младият французин не разбра нито дума. Но въпреки това се усмихна и посочи към едно хълмче, образувано от развалини. Неизвестно защо той беше единственият сред тях, който не изпитваше страх. Дори напротив — изглеждаше направо весел.
— Ще ви отведа в укреплението — каза гой.
Черити се огледа любопитно. Не съзря нищо, което поне малко да прилича на укрепление. На въпросителния поглед на Скудър отвърна само със свиване на рамене и застана зад момчето, без да произнесе нито дума.
Зад хълмчето се виждаха опожарените останки от няколко по-малки сгради. Черити интуитивно реши, че целта им се намира някъде там, но младият французин пое уверено точно към обраслия с бурени хълм — и когато приближиха, Черити видя, че това съвсем не е купчина развалини. Изпод буйната зелена и виолетова растителност проблясваше стомана.
Тя видя изненадано как водачът им разтваря надвисналата завеса от храсталаци и клони. Отдолу се появи стоманена повърхност. Момчето постави дланта си върху един червен кръг, който беше врязан в метала и на металната повърхност се появи врата на височина колкото един човешки ръст, зад която проблесна мека, жълта светлина.