В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
— Какво е това? — попита недоверчиво Скудър, докато французинът преминаваше приведен през вратата, обърна се и им помаха развълнувано, канейки ги да влязат.
— Не съм много сигурна — отвърна Черити, — но ми се струва, че зная.
Тя беше първата, която прекрачи през вратата, следвайки французина. Помещението беше малко, доста ниско и препълнено с компютри, монитори и три огромни кресла, които заемаха почти изцяло наличното вътрешно пространство. Една доловимо, успокоително бръмчене изпълваше въздуха: голяма част от апаратите и екраните бяха включени.
Тя отстъпи настрани, за да направи място на Скудър, Нет и Гърк, които преминаха след нея през малката врата. Младежта докосна някакъв бутон на стената и бронираната врата се затвори отново. После се обърна с триумфираща усмивка към Черити и направи драматичен, очевидно целящ ефект жест:
— Добре дошли в моята крепост! — каза той.
— Крепост? — Черити се усмихна леко, но не каза нищо повече, а се огледа внимателно наоколо. Тя знаеше къде се намираха. Никога не беше влизала в подобно съоръжение, но беше виждала предостатъчно снимки. Това, което я изненада, бе, че то все още съществува — и съвсем ясно продължава да функционира.
— Какво е това нещо, по дяволите? — попита Скудър още веднъж.
— „Леопард 2000“ — отвърна Черити.
Изражението на Скудър стана още по-недоумяващо.
— Танк — допълни тя бързо. — Последният модел на немската отбранителна техника. Построен като специална поръчка за НАТО и за износ за САЩ. — Черити изпита бърза, неприятна тръпка. Видът на този танк би следвало да я изпълни с удовлетворение, но се случи точно обратното. Тази недокосната реликва от едно далечно минало й напомни, по какъв ужасен начин се беше променил нейният роден свят.
— Танк? — уточни Скудър. — Искаш да кажеш, нещо като танковете, които имахме оттатък?
— Ни най-малко — отвърна Черити. — Това тук е последната дума на земната техника, нещо като non plus ultra. С него може да се излезе срещу цяла армия от мравки.
Скудър продължаваше да недоумява.
— Да… да не би да искаш да кажеш, че този танк свали самолета?
Черити кимна.
— Този танк има рубинов лазер с мощност от сто мегавата — обясни тя. — Ако искаш, с него можеш да срежеш и Айфеловата кула.
— Значи тук сме на сигурно място? — попита неуверено Нет.
Черити се замисли за момент.
— Боя се, че не — каза тя накрая. — Нямам ни най-малка представа защо все още функционира след толкова много време, но предпочитам да не съм тук, когато нашите приятели разберат с какво нещо си имат работа.
Тя отново погледна към младежа.
— Има ли още такива танкове? — попита тя с жест, който обхващаше цялото вътрешно помещение.
Младият французин съвсем явно не разбра въпроса й, тъй като само смръщи чело.
— Искам да кажа — поясни Черити, — дали това е единственият танк, с който разполагате? Или…
— Това е крепостта — прекъсна я момчето. — Не разбирам какво искате да кажете.
Черити потисна разочарованата си въздишка.
— Боя се, че ще трябва да ви разочаровам — каза тя на неправилен френски. — Това тук не е крепост. Къде живеете? В свободната зона?
Младежът кимна и за част от секундата на нея й се стори, че вижда недоверчиво припламване в очите му.
— Какъв е този език? — полюбопитства Скудър.
— Френски — отвърна Черити. — Това тук е Париж. Столицата на Франция.
— Изобщо не знаех, че говориш френски — каза Гърк с фамилиарна усмивка.
Черити му отправи само един сърдит поглед и отново се обърна към младия мъж.
— Как се казвате? — попита тя.
— Жан.
— Добре, Жан — каза Черити. — Благодаря ви, че ни спасихте живота. Но…
— Не бях аз.
Черити го погледна изненадано.
— Моля?
— Не бях аз — повтори Жан. — Аз бях при вас, за да ви предупредя. Крепостта очевидно е започнала да стреля от само себе си.
Внезапно очите му светнаха, пълни с юношеско въодушевление.
— Винаги съм си знаел, че тя е въоръжена — заяви той. Но не знаех, колко е силна. Сега можем да си разчистим сметките с мравките. А също и с ловците.
При тази последна дума гласът му внезапно се промени. Внезапно затрепери от омраза.
— Боя се, че ще трябва да поизчакаме малко — каза предпазливо Черити. Сега говореше бавно, и много търпеливо. — Те ще се върнат отново, Жан. И тогава няма да има никаква сигурност за нас.