И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Господин Бригам, не сме дошли да разпитваме за инцидента — напомни му О’Нийл. — Разследваме вчерашното нападение.
— Няма значение. Всичко се записва.
Изглеждаше по-загрижен за катастрофата, отколкото, че синът му може да бъде обвинен в опит за убийство.
Сякаш забравил за присъствието им, мъжът се обърна към Соня:
— Защо ги пусна? Не живеем в нацистка Германия, нали? Все още. Имаш право да ги отпратиш.
— Мислех…
— Напротив. Изобщо не мислиш — отсече мъжът и се обърна към О’Нийл: — А сега си вървете. И не се връщайте без заповед.
— Татко! — връхлетя Сами в стаята. Данс се сепна. — Работи! Искам да ти покажа!
Момчето държеше кръгла пластина, от която стърчаха жици.
Грубият мъж се размекна. Прегърна малкия си син и нежно каза:
— По-късно ще го разгледаме. След вечеря.
Данс видя как очите на Травис помръкнаха при този израз на обич към брат му.
— Добре — отвърна Сами и след кратко колебание излезе през задната врата, изтрополи по верандата и се отправи към бараката.
— Не ходи надалеч — подвикна му Соня.
Данс отбеляза, че майката не съобщи на бащата за поредния вандалски набег. Явно искаше да спести лошите новини. Спомена обаче за Сами.
— Май трябва пак да започне да взима хапчетата — рече, без да поглежда към съпруга си.
— Много са скъпи. И има ли смисъл, щом по цял ден си стои у дома?
— Но той не си стои у дома. Понеже…
— Понеже Травис не се грижи и за него както трябва.
Момчето слушаше безучастно, критиката очевидно не го засегна.
О’Нийл се обърна към Боб Бригам:
— Извършено е сериозно престъпление. Трябва да поговорим с всички замесени. А вашият син е замесен. Беше ли си вкъщи около полунощ вчера?
— Не знам. Бях навън. И това не е ваша работа. Слушайте, момчето ми няма нищо общо с никакви нападения. В момента пребивавате незаконно в частна собственост, нали?
Боб Бригам повдигна гъстите си вежди и запали цигара, изгаси клечката и внимателно я пусна в пепелника.
— А ти — обърна се към Травис — ще закъснееш за работа.
Момчето се прибра в стаята си.
Данс се притесни. Той беше първият им заподозрян, а тя не успяваше да разгадае какво мисли.
Момчето се върна, понесло на закачалка униформено сако на бежови и кафяви райета. Нави го на руло и го натъпка в раницата си.
— Не така — скара му се Бригам. — Майката ти го е гладила! Облечи си го. Не го мачкай.
— Не искам да го слагам отсега.
— Уважи труда на майка си!
— Продавам гевреци! На кого му пука!
— Не е там работата. Облечи го. Прави, каквото ти казвам.
Момчето застина. Данс ахна при вида на разширените зеници на Травис и изправените му рамене. Зъбите му се оголиха като на ръмжащо животно. Той гневно извика:
— Минувачите ми се присмиват, като ме видят с проклетата униформа!
Баща му се приведе заплашително:
— Не смей да ми държиш такъв тон. И то пред чужди хора!
— Наслушал съм се на подигравки! Няма да я облека! До гуша ми е дошло!
Данс забеляза как очите на Травис огледаха трескаво стаята и се спряха върху пепелника — евентуално оръжие. О’Нийл също се напрегна, опасявайки се, че двамата ще се счепкат.
Обладан от гняв, Травис се беше променил неузнаваемо.
Не филмите и телевизията, а гневът подтиква младите към насилие…
— Нищо лошо не съм направил! — изрече, обърна се и изскочи навън, като остави входната врата да се тресне зад гърба му. Бързо сви в страничния двор, грабна облегнатия на счупената ограда велосипед и се спусна по пътеката през гората.
— Благодаря, че ни прецакахте деня. А сега се омитайте!
Данс и О’Нийл се сбогуваха сдържано и се отправиха към вратата. Соня ги проследи с дискретен извинителен поглед. Бащата на Травис влезе в кухнята. Катрин чу захлопването на вратата на хладилника.
— Успя ли? — попита тя колегата си.
— И още как. — О’Нийл й показа снопче сиви конци, откъснати от пуловера в коша за пране, докато Данс разпитваше Травис.
Настаниха се отпред в джипа на О’Нийл. Вратите се захлопнаха едновременно.