И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
При среща със служители на реда всички — виновни или не — реагират еднакво. Травис не правеше изключение — стойката му издаваше предпазливост… и напрегнато внимание.
— Травис, скъпи, ела тук.
Момчето не помръдна и Данс долови как О’Нийл се стегна.
Не се наложи обаче да се впускат в ново преследване. Свел рамене, юношата безизразно се приближи.
— Тези полицейски служители искат да поговорят с теб.
— Ясно. И за какво?
Гласът му прозвуча сговорчиво. Ръцете висяха отпуснато край тялото му. Дланите му бяха мръсни, ноктите — черни. Косата обаче изглеждаше чиста; явно я миеше често.
Данс и О’Нийл поздравиха момчето и му показаха значките си. Той ги разгледа внимателно.
„Време ли печели?“ — запита се Данс.
— Появи се още един — каза Соня и кимна към графитите. — Счупиха и други прозорци.
Травис прие спокойно вестите.
— Сами? — попита най-сетне.
— Не видя.
— Да влезем ли вътре? — помоли О’Нийл.
Травис вдигна рамене и всички влязоха в къщата, която миришеше на мухъл и цигари. Беше подредено, но мрачно. Събираната оттук-оттам покъщнина изглеждаше втора ръка — с износени облегалки и излющен лак. По стените висяха размазани репродукции. Данс различи заглавна страница на „Нешънъл Джиографик“ точно под рамката на рисунка на Венера. Имаше и няколко семейни фотографии: на двете момчета и една на Соня като млада.
Сами се появи неочаквано бързо, както и предния път — едър и широко ухилен.
— Травис! — Втурна се той към брат си. — Донесе ли ми бонбони?
— Ето! — Травис бръкна в джоба и му подаде пакет М&М.
— Уха! — Сами го отвори внимателно и погледна вътре. После се взря в брат си. — Днес край езерото беше страхотно.
— Така ли?
— Да — Сами се прибра в стаята си, стиснал пакетчето с бонбони.
— Не изглежда добре. Изпи ли си хапчетата? — попита Травис.
— Те… — сведе поглед майка му.
— Татко не ги е купил, защото са вдигнали цената. Познах ли?
— Той мисли, че не вършат работа.
— Напротив, мамо. Знаеш какво става, когато престане да ги взима.
Данс хвърли поглед към стаята на Сами и видя, че върху бюрото му съжителстват сложни електронни части, компютърни елементи, инструменти и играчки за доста по-малки деца. Прегърбено на стола, момчето четеше японски комикс. Момчето вдигна очи и изгледа изпитателно Данс. После й се усмихна леко и кимна към книгата. Тя отвърна на усмивката. Сами се зачете отново, мърдайки устни.
На масата в хола стоеше кошница, препълнена с дрехи за пране. Данс докосна ръката на О’Нийл и посочи с очи сивия пуловер най-отгоре. Беше с качулка.
Той кимна.
— Как се чувстваш? — попита Данс. — След инцидента.
— Добре май.
— Хубаво… Сигурно е било ужасно.
— Да.
— Но ти не пострада лошо?
— Не. Въздушната възглавница помогна. А и не карах бързо… Триш и Ван… — лицето му се изкриви — щяха да оцелеят, ако си бяха сложили коланите.
— Баща му ще се върне всеки момент — повтори Соня.
— Само няколко въпроса — продължи спокойно О’Нийл.
После отстъпи в ъгъла на дневната, предоставяйки на Данс поле за изява.
— В кой клас си? — попита тя.
— Догодина завършвам.
— В „Робърт Луис Стивънсън“, нали?
— Да.
— Какво учиш?
— Не знам… разни неща. Харесвам информатиката и математиката. Уча и испански… Като всички други.
— Как намираш училището?
— Добре е. По-добре от общинското и от „Джуниперо“ — Травис отговаряше любезно и я гледаше право в очите.
В „Джуниперо“ изискват униформи. Данс предположи, че не строгите йезуити и дългите домашни, а задължителното облекло е най-омразно за децата.
— А бандите?
— Той не е в банда — намеси се майка му. Сякаш й се искаше да бъде.
Никой не й обърна внимание.
— Не е зле. Не ни закачат — отвърна Травис. — Не е като в Салинас.
Данс не водеше безцелен разговор. Задаваше въпросите, за да опознае поведението на момчето. След още няколко безобидни реплики вече беше наясно с естествените му реакции и беше готова да го разпита за нападението.
— Познаваш ли Тами Фостър, Травис?