И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Данс и О’Нийл се представиха. Жената беше Соня Бригам — майката на Травис.
— Хванахте ли го? — настоя тя.
— Знаете ли кой е? Защо ни нападна?
— Не нападна вас — обясни жената. — Сигурно дори не ви е видял. Целеше прозорците. Вече счупиха три.
— Напоследък край къщата вилнеят вандали — обясни полицаят от Пасифик Гроув.
— Казахте „той“. Познавате ли го? — попита Данс.
— Този точно — не. Много са.
— Много? — учуди се О’Нийл.
— Появяват се по всяко време. Хвърлят камъни, тухли, драскат по къщата и гаража. Така живеем. — Соня Бригам махна презрително с ръка към гората, накъдето побягна нападателят. — Откакто всички започнаха да злословят срещу Травис. Онзи ден един хвърли тухла през прозореца на дневната и за малко да улучи малкия ми син. И вижте.
Тя посочи надписа върху стената на голямата порутена барака на петнайсетина крачки от къщата: „Убиец!!“.
Данс подаде спрея на полицая. Той обеща да се опитат да открият собственика. Катрин описа момчето — по същия начин изглеждаха поне още петстотин ученици от околността. Полицаите взеха кратки показания от Данс, О’Нийл и майката на Травис, качиха се в колите и отпътуваха.
— Нападат момчето ми. А той е невинен! Като проклетите куклуксклановци са. Онази тухла едва не уцели Сами. Той има проблеми. Направо побесня. Изпадна в криза.
„Отмъстителни ангели“, помисли си Данс. Въпреки че тормозът вече не беше виртуален; от синтетичния се беше пренесъл в реалния свят.
На верандата се появи кръглолико момче. Глуповатата усмивка издаваше недоразвитост, ала погледът му беше интелигентен.
— Какво има? Какво има? — настойчиво попита тийнейджърът.
— Всичко е наред, Сами. Влизай вътре. Иди си в стаята.
— Кои са тези?
— Върви си в стаята. Не излизай. Не ходи на езерото.
— Искам да отида.
— Не сега. Някой обикаляше наоколо.
Момчето бавно се върна в къщата.
— Госпожо Бригам, миналата нощ е извършено престъпление, опит за убийство. Жертвата е написала критичен коментар за Травис в един блог — започна Майкъл О’Нийл.
— А, онези глупости в „Чилтън Рипорт“! — Соня издиша презрително между жълтеникавите си предни зъби. — Чилтън започна всичко. Трябва да хвърлят тухла през неговия прозорец. Сега всички са се нахвърлили върху нашето момче. А той не е направил нищо. Защо всички го набеждават? Казват, че откраднал колата на майка ми, карал я покрай „Лайтхауз“ и си показвал… така де. А майка ми си продаде колата преди четири години. Всезнайковци! — После гласът й се извиси по-остро: — Я почакайте! За онова момиче, дето едва не се удавило в багажника ли говорите? В понеделник?
— Точно така.
— Е, да знаете, че моето момче не би направило такова нещо. Кълна се! Нали няма да го арестувате?
Жената изглеждаше паникьосана. „Дори твърде паникьосана“ — помисли си Данс. Дали не подозираше сина си?
— Просто искаме да поговорим с него.
— Мъжът ми не си е вкъщи — неспокойно отвърна Соня Бригам.
— Достатъчно е вие да сте тук. Не е необходимо да присъстват и двамата родители.
Данс разбираше обаче, че жената просто не иска да поеме отговорността.
— Е, и Трав не си е вкъщи.
— Скоро ли ще си дойде?
— Работи почасово в „Бейгъл Експрес“. За джобни. След малко започва смяната му. Ще се върне за униформата.
— Къде е сега?
— Понякога ходи в компютърния клуб — вдигна рамене жената. После замълча — да не би да се разбъбри прекалено. — Съпругът ми ще си дойде всеки момент.
Данс отново долови особената нотка в гласа й. Съпругът ми…
— Травис излиза ли снощи? Около полунощ?
— Не — отвърна припряно Соня Бригам. Твърде припряно.
— Сигурна ли сте? — рязко попита Катрин.
Жената се готвеше за отстъпление — отмести очи и докосна нос — жестове, които Данс забеляза за пръв път.
— Тук трябва да е бил — преглътна жената. — Не съм сигурна. Легнах си рано. Травис стои до късно. Може и да е излизал. Но нищо не съм чула.
— А съпругът ви? — Данс отбеляза единственото число, когато стана дума за лягане. — Тук ли беше по това време?
— Понякога играе покер. Мисля, че е бил с приятели.
— Ние наистина… — подхвана О’Нийл и млъкна.
Висок, строен тийнейджър с широки рамене се появи от задния двор. Носеше избелели черни джинси със сиви кръпки, черна тениска и тъмнозелено яке. Данс отбеляза, че няма качулка. Той примигна изненадано при вида на посетителите. После хвърли поглед към колата без отличителни знаци, която всеки любител на полицейски сериали би разпознал веднага.