И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Какво?
— Не отишъл на работа. Е, бил е там, де — зад заведението има пресни следи от велосипедни гуми. Вмъкнал се е отзад, взел няколко гевречета, пари от портфейла на един служител… и касапски нож. После изчезнал. Обадих се на родителите му, но той не се е появявал там. Твърдят, че нямат представа къде може да се крие.
— Къде си сега?
— В кабинета си. Ще издам заповед за задържане. Ще я разпратя до Салинас, Сан Бенито, съседните области.
Данс рязко се облегна назад. Ядоса се на себе си. Защо не помисли по-сериозно и не изпрати някого да проследи момчето? Долови, че е виновно, но го остави да й се изплъзне.
А сега на всичкото отгоре трябва да съобщи на Овърби.
Но не го задържа?
— Има и друго. Когато се отбих в заведението, поразгледах наоколо. Сещаш ли се за безистена до „Сейфуей“?
— Да, знам го.
— От едната страна има цветарска сергия.
— Розите! — рече Данс.
— Точно така. Говорих със собственика — с равен глас обясни О’Нийл. — Вчера някой отмъкнал всички букети с червени рози.
Тя разбра защо тонът му е толкова мрачен.
— Всичките? — колебливо повтори. — Колко?
— Дузина — уточни след кратко мълчание О’Нийл. — Явно тепърва започва.
12.
Телефонът на Данс иззвъня. Тя погледна екрана.
— Здрасти, Ти Джей. Тъкмо смятах да ти се обадя.
— Не извадих късмет с охранителните камери, но в кафенето в „Джава Хаус“ има разпродажба… Три килограма на цената на два. Е, килограмът и така излиза горе-долу четирийсет долара, но пък това е най-доброто кафе.
Данс не реагира на шегата и Ти Джей попита:
— Какво има, шефе?
— Промяна в плановете, Ти Джей.
Разказа му за Травис Бригам, за резултатите от лабораторния анализ и за откраднатите букети.
— Избягал е значи? И замисля още нападения?
— Да. Отиди в „Бейгъл Експрес“, поговори с приятелите му, с всички, които го познават, и виж къде може да е отишъл. При кого. Разбери кои са му любимите места.
— Веднага.
После Данс се обади на Рей Каранео — съобщи й, че не открил свидетели край паркинга, откъдето бе отвлечена Тами Фостър. Данс го уведоми за развоя на събитията и му каза да поразпита в „Гейм Шед“ къде може да се крие момчето.
Катрин отпусна гръб на облегалката. Чувстваше се безпомощна. Нуждаеше се от свидетели, хора, с които да разговаря. Там й беше стихията, чувстваше се пълноценна и удовлетворена. Сега обаче случаят се затлачваше в тинята на уликите и догадките.
Погледна към принтираните страници от „Чилтън Рипорт“.
— Да започнем да се обаждаме на потенциалните жертви, за да ги предупредим. И в големите сайтове ли го нападат? В „Май Спейс“, „фейсбук“, „Ауър Уърлд“? — попита тя Боулинг.
— В международните сайтове историята не е толкова популярна. „Чилтън Рипорт“ е местен, в него са деветдесет процента от атаките срещу Травис. Трябва да разберем интернет адресите на участниците във форума. После ще се свържем с провайдърите им и ще открием истинските им адреси. Ще си спестим много време.
— Как?
— Да ги поискаме от Чилтън или от уебмастъра му.
— Джон, хрумва ли ти нещо, което да ми помогне да го убедя да ни сътрудничи, ако откаже?
— Познавам блога, но лично него — не. Само биографията му в самия „Рипорт“. Но с радост ще вляза в ролята на детектив. — В очите му припламнаха искри, когато се обърна към екрана на компютъра.
Загадки…
Докато професорът работеше над новата задача, позвъни О’Нийл. От Отдела по криминология претърсили алеята зад „Бейгъл Експрес“ и открили следи от пясък и пръст на мястото, където Травис оставил велосипеда — съвпадали с песъчливата почва на брега, където била оставена колата на Тами. О’Нийл добави, че полицаи от шерифството претърсили района, но не го открили.
Обясни й също, че свикал патрулиращи полицаи да се включат в издирването. Всеки момент щели да пристигнат от Уотсънвил.
Сбогуваха се и Данс се отпусна отново в стола.
След няколко минути Боулинг каза, че е поразузнал за Чилтън — в самия блог и от други източници. Отвори отново заглавната страница, където беше поместена написаната от самия Чилтън биография, и заизрежда:
— Джеймс Дейвид Чилтън, на 43. Женен за Патриша Бризбейн, две момчета на десет и дванайсет. Живее в Кармел. Има имот и в Холистър, явно вила, и друг в Сан Хосе. Наследили са го преди няколко години след смъртта на бащата на съпругата му. И най-интересното нещо, което открих за Чилтън — открай време има странно хоби. Да пише писма.