И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Писма?
— До редактори, до конгресмени. Започнал на хартия преди появата на интернет, после минал на имейли. Праща хиляди. Критики, похвали, поздравления, политически коментари. Всичко. Веднъж споменал, че любимата му книга е „Херцог“ от Сол Белоу — разказва за мъж, обсебен от идеята да пише писма. Чилтън си поставя за основна цел да подкрепя моралните ценности, да изобличава корупцията, да приветства добрите политици и да критикува лошите — точно това прави блогът му в момента. Освен това виждам, че е разбрал за блогосферата. Създал е „Чилтън Рипорт“ преди пет години. Но преди да продължа, ще те запозная накратко с историята на блоговете.
— Разбира се.
— Наименованието идва от „уеблог“ — термин, въведен от компютърния гуру Джорн Бъргър през 1997. Той пише онлайн пътепис и оставя връзки към интернет сайтове. Хората от години споделят преживяванията си онлайн, но именно концепцията за връзките е отличителна черта на блоговете. Четеш текста и стигаш до подчертана препратка, натискаш върху нея и тя те отвежда другаде. Препратките се наричат хипертекст — http в уебсайт адресите. Това е софтуерът, благодарение на който се създават връзките. Според мен — един от най-съществените аспекти на интернет. Вероятно най-същественият. Хипертекстовете добиват популярност и се появяват блоговете. Владеещите компютърния език на връзките — HTML — създават свои блогове. Но все повече хора искат да се сдобият с блог, а не са технически грамотни. И компаниите измислят програми, с които всички, е, почти всички, да си създадат блог. А сега е достатъчно да имаш акаунт в „Гугъл“ или „Яхо“ и, хоп! можеш да си направиш блог. И понеже става все по-евтино да съхраняваш информация, днес блогосферата е съвсем достъпна.
Боулинг говореше въодушевено и разбираемо. „Сигурно е страхотен преподавател“ — помисли си Данс.
— Преди единайсети септември блоговете бяха предимно компютърноориентирани — продължи той. — Пишеха ги програмисти за програмисти. След атентатите обаче се появиха нов тип блогове. Нарекоха ги „военни блогове“ — заради терористичните атаки и войните в Афганистан и Ирак. Новите блогъри не се интересуваха от технологии, а от политика, икономика, общество, свят. Описвам разликата така — преди единайсети септември блоговете са ориентирани навътре — към самия интернет, а „военните блогове“ са насочени навън. Новите блогъри се изживяват като журналисти, част от така наречените нови медии. Настояват за журналистически пропуски като на репортерите от Си Ен Ен и „Уошингтън Поуст“ и искат да ги възприемат насериозно. Джим Чилтън е типичният „военен“ блогър. Не го интересува интернет или техническите му аспекти, стига да му позволяват да популяризира посланията си. Той пише за реалния свят. Двата лагера — традиционните и „военните“ блогъри — непрекъснато воюват за преимущество в блогосферата.
— Съревнование значи? — удиви се Катрин.
— За тях — да.
— Не могат ли да съжителстват?
— Разбира се, но в този свят егото е на първо място и всички се стремят към върха. А това означава две неща — първо, да набираш повече участници. И второ — по-важното — колкото се може повече блогове да включват връзка към твоя.
— Ама че кръвосмешение!
— Абсолютно. Попита ме какво би накарало Чилтън да съдейства. Е, да не забравяме, че „Чилтън Рипорт“ има авторитет и влияние. Забеляза ли, че изпълнителен директор на „Калтранс“ беше сред първите коментатори в рубриката „Крайпътни кръстове“? Намесил се е да защити поддръжката на магистралите. Това означава, че правителствените служители и професионалистите четат редовно блога. И се разтреперват, ако Чилтън каже нещо лошо за тях. „Чилтън Рипорт“ засяга предимно местни теми, но Калифорния не е обикновен регион. Привличаме голямо внимание. Някои ненавиждат, други харесват щата, но всички четат новини за него. Освен това Чилтън е сериозен журналист. Проверява източниците си, пише добре. Разумен е и подбира наболели проблеми — не търси сензации. Потърсих статии за Бритни Спиърс и Парис Хилтън в блога му — четири години назад, но се оказа, че няма.
Данс остана впечатлена.
— Не е любител. Преди три години се посвещава изцяло на блога. И го рекламира активно.
— Как така го рекламира?
Боулинг избра рубриката „На домашния фронт“ на заглавната страница.
„Ставаме глобални!