И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Няма.
— Как, по дяволите, го е извършил един хлапак? Хлапак на велосипед?
Данс припомни, че местните банди, предимно в Салинас и около града, тероризират от години населението, а повечето им членове са връстници на Травис.
— А и открихме, че играе много компютърни игри — вметна Боулинг. — Запалените геймъри научават много изкусни бойни техники. Военните винаги питат кандидатите за армията по колко часа играят — ако другите показатели са еднакви, предпочитат младежа, който се застоява повече пред компютъра.
— Мотив? — попита Овърби.
Данс обясни на началника си, че ако извършителят е Травис, мотивът навярно е отмъщение за виртуален тормоз.
— Виртуален тормоз? — сериозно кимна Овърби. — Чел съм по темата.
— Така ли? — учуди се Данс.
— Да. Миналата седмица в „Ю Ес Ей Тудей“ имаше много интересна статия.
— Темата става все по-популярна — намеси се Боулинг.
На Данс й се стори, че долавя в гласа му леко недоумение относно източниците на информация, които ползва регионалният шеф на Бюрото за разследване.
— Достатъчна причина ли е да прибегне към насилие? — попита Овърби.
— Чашата е преляла — кимна Боулинг. — Съобщенията и слуховете се разпространяват като пожар. Следя „Чилтън Рипорт“ и други форуми. А те са само върхът на айсберга. На всеки коментар в „Ауър Уърлд“ и „Май Спейс“ съответстват стотици имейли и съобщения за Травис Бригам. Някой вече е пуснал видео за него в „Ютуб“.
— Как са успели?
— Нищо сложно. В „Бъргър Кинг“ някой бутнал Травис. Той се препънал — неловка ситуация — а другият хлапак дебнел момента да го заснеме. После качили видеото. Гледали са го двайсет хиляди пъти досега.
В този момент кльощав мрачен мъж се появи на прага на конферентната зала от другата страна на коридора и влезе в кабинета на Овърби.
— Здравей, Чарлс… — поздрави с баритонов глас.
— О… Катрин, това е Робърт Харпър — представи го Овърби. — От кабинета на областния прокурор в Сан Франциско. Специален агент Катрин Данс.
Мъжът се здрависа, но не се приближи, сякаш да не я уплаши.
— И Джон… — заекна Овърби.
— Боулинг.
Харпър погледна разсеяно професора.
Мъжът от Сан Франциско имаше непроницаемо лице и добре подстригана черна коса. Носеше консервативен тъмносин костюм и бяла риза с вратовръзка на червени и сини райета. На яката беше забодена значка с американското знаме. Маншетите му бяха изрядно избелени, макар че ръбовете тук-там сивееха. Професионален държавен прокурор, чиито колеги отдавна са се отдали на частна практика и трупат пари. Данс прецени, че е на около петдесет.
— Какво ви води в Монтерей? — попита тя.
— Установявам колко са натоварени служителите в Бюрото — отвърна лаконично той.
Робърт Харпър явно беше от хората, които не се притесняват от мълчанието, ако нямат какво да кажат. Лицето му сякаш излъчваше твърдостта и мисионерската отдаденост на преподобния Фиск от митинга пред болницата. Що за мисия е ровенето в архивите обаче си оставаше мистерия.
Прокурорът я огледа бързо. Данс беше свикнала на изпитателните погледи на заподозрените, но Харпър я смути. Изучаваше я, сякаш притежава ключа към важна за него загадка.
— Излизам за няколко минути, Чарлс — обърна се Харпър към шефа й. — Ще ти бъда благодарен, ако заключиш вратата на конферентната зала.
— Разбира се. На твое разположение съм, ако ти потрябвам.
Харпър кимна студено и излезе.
— Какво търси тук? — попита Катрин.
— Прокурор е в Сакраменто. Обади ми се шефът… — Областният прокурор! — И ме помоли за съдействие. Иска да види колко сме натоварени. Сигурно се готви нещо голямо. Ходи и в шерифството. Ще ми се да си върви пак там. Много е студенокръвен. Като на тръни съм. Опитах се да го разсея с някоя шегичка. Не стана.
Вниманието на Данс обаче беше погълнато от случая с Тами Фостър; веднага забрави за Робърт Харпър.
С Боулинг се върнаха в кабинета й. Тъкмо се настани зад бюрото, и телефонът й иззвъня. Беше О’Нийл. Зарадва се — сигурно резултатите от анализа на парченцето плат и почвата по велосипедните гуми бяха готови.
— Имаме проблем, Катрин — разтревожено каза той.
— Давай.
— Първо, Питър смята, че сивата материя от кръста съвпада с донесената от къщата на Травис.
— Значи наистина е той. Съдията издаде ли заповед за обиск?
— Не сме стигнало дотам. Травис е избягал.