Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Не са ли ти казвали, че не е прилично да зяпаш хората?
— Не — отговори искрено Хенри Мъглата.
— Е, аз ти го казвам.
Хенри сведе очи надолу и му стана неудобно.
— Извинявай — каза тя. — Не исках да бъда груба.
При тези думи Хенри Мъглата забрави за притеснението и избухна в смях.
— Какво смешно има? — разсърди се тя отново.
— За нас да бъдеш груб означава да замъкнеш някого пред петстотин момчета и Изкупителите да му сложат въжето.
— Какво искаш да кажеш?
— Да го обесят. Нали знаеш, като Обесения Изкупител.
— Кой е Обесения Изкупител?
Това го накара да млъкне. Той я погледна така, сякаш бе попитала какво представлява слънцето или говорят ли животните. Известно време мълча, но в главата му блъскаше като чук мисълта какво може да означава това.
— Обесеният Изкупител е син на Бог-Творец. Пожертвал се, за да измие гнусните ни грехове със собствената си кръв.
— И защо?
Смаяната му физиономия я накара веднага да съжали за думите си.
— Извинявай, не исках да те обидя. Просто идеята е толкова странна.
— Коя идея? — попита той, все още зяпнал от изумление.
— Ами… какви грехове? Какво толкова си сторил?
— Аз съм роден греховен. Всеки се ражда, пълен с отвратителни грехове.
— Колко нелепа мисъл.
— Тъй ли?
— Как може едно бебе да е сторило нещо нередно, камо ли пък ужасно?
Известно време мълчаха и двамата.
— И защо трябва да миеш нещо с кръв?
— Това е символ — възрази той настървено, без сам да знае защо.
— Не съм глупачка — отвърна тя. — Това го разбирам. Но защо? Защо да използваш кръвта като символ за нещо подобно?
Хенри Мъглата бе склонен по природа да обмисля внимателно всичко. Но тия идеи тъй отдавна бяха част от самия него, че Рива със същия успех би могла да го попита защо има очи или ръце.
— Къде са другите? — каза тя.
Все още замаян от чутото, той отговори разсеяно:
— А, тръгнаха.
Очите на Рива се разшириха тревожно.
— Изоставиха ли ни?
— Само за няколко дни. Ще следят потерите от двете страни, за да не се натъкнем случайно на тях.
— Как ще ни намерят после?
— Те са много добри следотърсачи — отвърна уклончиво Хенри.
— Не разбирам. Нали казахте, че почти никога не сте напускали Светилището?
— Ммм… по-добре да тръгваме. Ще ти обясня по пътя.
Изкупител Боско вдигна бастуна си и почука два пъти по вратата.
Минаха почти трийсет секунди преди да му отворят, но той не прояви никакви признаци на нетърпение или на каквото и да било чувство. Най-сетне вратата се отвори и един висок Изкупител застана пред Лорд-Боеца.
— Имаш ли уговорена среща? — попита високият мъж.
— Не ставай глупав — отвърна пренебрежително Боско. — Върховният Изкупител ме помоли да дойда. Ето, дойдох.
— Върховният Изкупител повелява, а не моли за…
Боско мина покрай него.
— Предай му, че съм тук.
— Той не е доволен от теб. Никога не съм го виждал тъй ядосан.
Боско не му обърна внимание. Високият мъж отиде до една вътрешна врата, почука и влезе. След кратко мълчание вратата пак се отвори и високият мъж се върна с усмивка, която не предвещаваше нищо добро.
— Готов е да те приеме.
Боско влезе в тъй сумрачна стая, че дори привикналите с полумрака очи на Лорд-Боеца трудно различаваха каквото и да било. Но това се дължеше не само на малките прозорчета с плътно затворени капаци и тъмните гоблени, изобразяващи зловещи епизоди от живота на древни мъченици. Мракът сякаш извираше от леглото в дъното. Там седеше мъж, неудобно подпрян на десетина възглавнички. Боско трябваше да пристъпи съвсем близо, за да види лицето с бяла восъчна кожа, провиснала на безброй гънки по бузите и шията. Очите бяха мътно воднисти, сякаш зад тях отдавна нямаше и следа от ум. Но когато зърнаха Боско, нещо ярко проблесна в тях като лъч на далечен фар. Само че този лъч се прикова в лицето на Изкупител Боско, пълен с ненавист и лукавство.
— Ти ме накара да чакам — изрече Върховният Изкупител с тих, но съвсем ясен глас.
— Дойдох при първа възможност, Ваше Блаженство.
Не очакваше да му повярват.
— Когато те викам, Боско, зарязваш всичко на часа.