Лявата ръка на Бога

Рива обаче изобщо не допускаше, че може да е някаква друга, освен съвършена. Бяха й го казвали цял живот и затова не се засегна от забележката на Клайст, макар да усещаше, че е враждебна.

— Аз ще поема първата смяна — каза Кейл и се изкачи до върха на близката могилка.

Другите две момчета легнаха и след минути заспаха. Рива обаче не можеше да се успокои и тихо заплака. Клайст и Хенри Мъглата спяха като заклани. От върха на могилката Кейл дълго слуша риданията й, докато накрая и тя заспа.

На другата сутрин момчетата се събудиха в пет както обикновено, но още беше рано да тръгват.

— Оставете я да поспи — каза Кейл. — Колкото е по-отпочинала, толкова по-добре.

— Без нея можехме вече да сме на сто и двайсет, че и на сто и петдесет километра от тук — промърмори Клайст.

Ножът профуча във въздуха и се заби пред краката му.

— Взех го от Пикарбо. Хайде резни й гърлото, ако искаш. Само престани да хленчиш.

Кейл говореше небрежно, без следа от гняв. Клайст му хвърли хладен, враждебен поглед. После се завъртя настрани. Хенри Мъглата се зачуди дали наистина е бил готов да убие момичето и дори да вдигне ножа срещу Кейл… или просто обичаше да има от какво да се оплаква. Във всеки случай Кейл беше достатъчно благоразумен, за да не се прави на победител, когато заговори отново.

— Хрумна ми нещо. Може би има начин да извлечем полза от проблема с момичето.

Клайст го погледна нацупен… но слушаше.

— Ако не можем да се отдалечим от преследвачите на изток и на запад от нас, по-добре да ги следваме, за да сме сигурни, че няма да се натъкнем на тях случайно. — Кейл се наведе, взе ножа и започна да рисува по пясъка. — Ако Хенри и момичето вървят право на юг и минават на ден по не повече от двайсетина километра, тогава ние с Клайст винаги ще знаем къде са. Клайст тръгва на запад, аз на изток и намираме най-близките преследвачи. — Той посочи правата линия, която бе начертал за Хенри и Рива. — Ако решим, че има опасност да се сблъскат с някоя от потерите, връщаме се и ги отвеждаме в друга посока.

Клайст изглеждаше недоверчив, но се позамисли.

— Да речем, че ти се върнеш и ги отведеш. А аз как да ви намеря след това?

Кейл сви рамене.

— Ще трябва да решиш дали да ни проследиш, или сам да тръгнеш към Мемфис. Изчакай ни на място колкото сметнеш за добре.

Клайст изсумтя и се загледа настрани. Можеше да се каже, че е приел.

— Това допада ли ти? — обърна се Кейл към Хенри.

— Да — каза Хенри Мъглата. — Има много неща, които искам да узная от момичето.

Пет минути по-късно, след като разделиха храната и водата, Клайст и Кейл поеха на изток и на запад. След още пет минути изчезнаха от погледа им.

Хенри Мъглата седеше, закусваше и гледаше красивата бледорозова кожа, червените устни, дългите мигли и удивителния покой на спящата девойка. Все още я гледаше като омагьосан един час по-късно, когато се събуди. Тя отначало се стресна, като видя, че Хенри я зяпа само от един метър разстояние.