Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Но засега имаха по-важен въпрос от съдбините на човечеството — как да оцелеят, влачейки със себе си красивата, но тромава Рива. Този ден изминаха петнайсет километра и това говореше много за волята на Рива, тъй като до този ден всичките усилия в живота й се ограничаваха с вдигането на пилешка кълка от чинията, преобръщане върху масата за масаж или търпеливо изчакване, докато мажат съвършената й кожа с ароматни мехлеми. Излишно е да се казва, че тази нейна решителност не й спечели кой знае какво признание от страна на момчетата. Изтощена, тя заспа на земята, веднага щом спряха за през нощта. Докато ядяха сушеното месо, приготвено от Клайст, тримата обсъдиха какво да правят с нея.
— Да я зарежем тук и да бягаме — предложи Клайст.
— Ще умре — каза Хенри.
— Ще й оставим вода. — Клайст огледа пълничкото й тяло. — Дай да не се залъгваме, — доста време ще мине докато умре от глад.
— Така или иначе ще умре, ако се движим толкова бавно, а и ние заедно с нея — намеси се Кейл. Не спореше, просто изтъкваше безспорния факт.
Хенри Мъглата опита да използва ласкателство.
— Не ми се вярва, Кейл. Виж сега, ти напълно ги заблуди. Те вече си мислят, че сме на много километри от тук. И сигурно предполагат, че някой ни помага, за да избягаме толкова лесно.
— Кой, по дяволите, би ни помогнал срещу Изкупителите? — възрази Клайст.
— Има ли значение? Те си мислят, че сме се измъкнали. И наистина е така. Много дълго няма да разберат как е станало… ако изобщо някога разберат. Можем да си позволим да вървим по-бавно.
— Но ще е много по-добре, ако вървим бързо — изтъкна Кейл.
— С това темпо неминуемо ще ни спипат — каза Клайст. — Хитрините и тоя боклук в торбата няма да им попречат да открият следата.
— Направихме всичко това, за да я спасим. Не можем да я зарежем сега.
— Можем — отсече Клайст. — Най-милосърдно ще е да й прережем гърлото, докато спи. По-добре и за нас, и за нея.
Кейл въздъхна без особено съжаление.
— Хенри е прав. Какъв смисъл да я оставим да умре?
— Какъв смисъл ли? — провикна се раздразнено Клайст. — Смисълът, тъпи копелета, е да се измъкнем. Свободни. Завинаги.
Другите двама мълчаха. Прав беше.
— Да гласуваме — предложи Хенри Мъглата.
— Не, да не гласуваме. По-добре да си размърдаме мозъците.
— Да гласуваме — каза Кейл.
— Защо да си правим труда? Вие вече сте решили. Ще задържим момичето.
Настана напрегнато мълчание.
— Трябва да направим още нещо — каза накрая Кейл.
— Сега пък какво? — изпъшка Клайст. — Да съберем пера, та да направим на тая тлъста мързеливка пухен дюшек?
— По-тихо — каза Хенри Мъглата.
Кейл не обърна внимание на Клайст.
— Трябва да решим кой ще го направи, ако Изкупителите ни настигнат.
Мисълта не беше приятна, но те знаеха, че е прав. Никой от тримата не искаше да се върне жив в Светилището.
— Да теглим сламки — предложи Хенри Мъглата.
— Нямаме сламки — тъжно отвърна Клайст.
— Тогава да теглим камъчета.
Той се завъртя наоколо и донесе три камъчета с различни размери.
— Най-малкото губи.
Хенри скри камъчетата зад гърба си, после протегна напред лявата си ръка със стиснат юмрук. За момент не се случи нищо — подозрителен както винаги, Клайст не искаше да избира. Кейл сви рамене, затвори очи и протегна длан. Хенри пусна камъче в шепата му така, че Клайст да не види, и Кейл сви пръсти около него. Отвори очи. После Хенри пое по едно камъче във всяка ръка и протегна юмруци напред. Клайст все още не смееше да вземе решение — боеше се да не го измамят, макар да нямаше представа как точно.
— Хайде, размърдай се — подкани го Хенри с необичайна раздразнителност.
Клайст крайно неохотно посочи лявата му ръка и затвори очи. Сега и тримата имаха камъчета.
— Броя до три. Едно, две, три.
Трите момчета разтвориха юмруци. Кейл държеше най-малкото камъче.
— Е, поне сега знаете, че ще стане както трябва.