Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
— Интересно тълкуване на теорията на вероятностите — отбеляза детективът. — Струва ми се, че според математиката шансът това да стане е доста малък. От друга страна, ако целта е бил случаят да наподобява хранително отравяне, защо не е избрана друга отрова? Симптомите на отравяне с морфин никак не приличат на тези при хранително отравяне. Атропинът, струва ми се, би бил по подходящ избор!
— Вярно е — каза Питър Лорд бавно. — Но има още нещо. Тази проклета участъкова сестра се кълне, че е загубила опаковка морфин!
— Кога?
— О, седмици по-рано. В нощта, в която почина госпожа Уелман. Оставила е чантата си във вестибюла и на сутринта е открила, че липсва една опаковка морфин. Мисля, че са празни приказки. Вероятно преди време е забутала опаковката някъде, в дома си и е забравила.
— Спомнила си е за случката едва след смъртта на Мери Джеръд?
— Всъщност не — отговори Питър Лорд неохотно. — Споменала е на дежурната сестра, че липсва.
Еркюл Поаро погледна Питър Лорд с интерес и кротко каза:
— Мисля, mon cher, че има и нещо друго, нещо, което още не сте ми казали.
— Е, хубаво, предполагам, че ще е по-добре да знаете всичко. Постъпила е молба да се издаде заповед за ексхумация на старата госпожа Уелман.
— Eh bien?
— И когато я извършат, вероятно ще открият това, което търсят — морфин!
— Вие сте знаели?
— Подозирах го. — Питър Лорд беше пребледнял.
Еркюл Поаро удари с ръка по облегалката на креслото и извика:
— Mon Dieu, не ви разбирам! Когато е починала, вие сте знаели, че е била убита?
— За Бога, не! — извика на свой ред доктор Лорд. — И през ум не ми е минавало подобно нещо! Мислех, че сама го е направила.
Поаро се облегна назад в креслото си.
— А! Значи така сте си помислили…
— Разбира се, че така си помислих! Бяхме говорили по този въпрос. Неведнъж ме е питала дали не мога аз да „свърша с нея“. Мразеше болестта и своята безпомощност. Смяташе, че е унизително да я гледат като бебе. А беше много решителна жена. — Замълча, после продължи: — Смъртта й ме изненада. Не я очаквах. Отпратих сестрата от стаята й и доколкото можах, се опитах да установя причината за случилото се. Разбира се, без аутопсия не бих могъл да бъда сигурен. А и какъв смисъл имаше? Ако тя го беше направила, защо да вдигам шум и да предизвиквам скандал? По-добре да подпиша смъртния акт и тя да бъде погребана тихо и кротко. В крайна сметка не бях съвсем сигурен. Сега виждам, че съм постъпил неправилно. Но нито за миг не съм допускал, че може да има злонамереност. Бях напълно убеден, че тя сама го е направила.
— Как мислите, че се е снабдила с морфина? — попита Поаро.
— Нямам никаква представа. Но както ви казах, тя беше умна жена, много находчива и изключително решителна.
— Възможно ли е да го е взела от сестрите?
— Не, за нищо на света! Не познавате сестрите! — поклати глава Питър Лорд.
— А от семейството си?
— Не е изключено. Може да се е възползвала от чувствата им.
— Казахте ми, че госпожа Уелман е починала, без да остави завещание. Ако не беше преждевременната й смърт, щеше ли да направи завещание?
Питър Лорд изведнъж се ухили.
— Дяволски точно попадате в целта! Да, тя възнамеряваше да направи завещание и беше много разтревожена. Трудно говореше, но успя да изрази желанията си и Елинор Карлайл трябваше да повика адвоката на другата сутрин.
— Следователно Елинор Карлайл е знаела, че леля й е искала да остави завещание? А ако леля й почине, без да го направи, Елинор Карлайл ще наследи всичко?
— Тя не го знаеше — отговори Питър Лорд бързо. — Нямаше представа, че леля й въобще не е написала завещание.
— Така казва тя, приятелю. Но може и да е знаела.
— Вижте сега, Поаро, вие прокурорът ли сте?
— В момента да. Трябва да зная естеството на обвинението срещу нея. Възможно ли е Елинор Карлайл да е взела морфина от чантата?
— Да. Както и всеки друг. Родерик Уелман. Сестра О’Брайън. Някой от прислугата.
— Или доктор Лорд?
Питър Лорд се ококори.
— Естествено… Но какъв е смисълът?
— Милосърдие, може би.
— Няма такова нещо! — поклати глава той. — Ще трябва да ми повярвате!