Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
Еркюл Поаро се облегна назад и продължи:
— Нека да разгледаме следното предположение. Да кажем, че Елинор Карлайл е взела морфина и го е дала на леля си. Някой друг знаел ли е за изчезването на морфина?
— Никой. Двете сестри са запазили случилото се в тайна.
— Как според вас ще постъпи прокурорът? — попита Поаро.
— Искате да кажете, ако открият морфин в тялото на госпожа Уелман?
— Да.
Питър Лорд отговори унило:
— Възможно е, ако признаят Елинор за невинна по настоящото дело, да я арестуват отново по обвинение в убийство на леля си.
— Мотивите са различни — изрече замислено детективът.
— В случая с госпожа Уелман мотивът е облагодетелстване, докато в случая с Мери Джеръд се предполага, че мотивът е ревност.
— Точно така.
— Каква линия възнамерява да следва защитата?
— Булмър предлага да се отстоява линията, че липсва мотив. Ще изложи тезата си, че Елинор и Родерик са се сгодили по семейни причини, за да доставят радост на госпожа Уелман, и след като старата дама умира, Елинор го разваля по собствено желание. Родерик Уелман ще свидетелства в полза на тази теза. Струва ми се, че той почти вярва в това!
— Вярва, че Елинор не го е обичала много?
— Да.
— В такъв случай — продължи Поаро — тя няма причина да убива Мери Джеръд.
— Напълно вярно.
— Но тогава кой е убил Мери Джеръд?
— Ето какво искам да откриете!
— C’est difficile4 — поклати глава детективът.
— Така е — съгласи се Питър Лорд разпалено. — Ако не е тя, кой го е направил? Възможно е морфинът да е бил в чая, но освен Мери, и сестра Хопкинс е пила от него. Защитата ще се опита да прокара тезата, че Мери Джеръд сама е взела морфина, след като другите две жени са напуснали стаята, тоест, че се е самоубила.
— Имала ли е някаква причина?
— Абсолютно никаква.
— Беше ли склонна към самоубийство?
— Не.
— Каква беше тази Мери Джеръд? — попита Поаро.
— Ами беше… хубаво дете. Да, определено беше хубаво дете.
Детективът въздъхна и измърмори:
— Този Родерик Уелман дали се е влюбил в нея само защото е била хубаво дете?
— О, разбирам какво искате да кажете — усмихна се Питър Лорд. — Тя беше истинска красавица.
— А вие самият? Нямахте ли чувства към нея?
— За Бога, не! — възкликна лекарят.
Еркюл Поаро се замисли за момент, после каза!
— Родерик Уелман твърди, че между него и Елинор е съществувала привързаност, но нищо повече. Мислите ли, че е така?
— Откъде да знам, по дяволите!
— Когато дойдохте, вие ми казахте, че Елинор Карлайл е проявила лош вкус, като се е влюбила в едно дългоносо префърцунено магаре. Предполагам, че описахте Родерик Уелман. Така че според вас тя наистина го обича.
— Тя много го обича! — каза Питър Лорд с отчаян глас. — Дяволски много го обича!
— Тогава е имала мотив… — заключи Поаро.
— И какво от това? — попита Питър Лорд с яростно изражение на лицето. — Да, може и да го е направила! Но дори и да е така, не ме е грижа!
— Аха! — възкликна Поаро.
— Но не искам да бъде обесена! Да предположим, че е била отчаяна. Любовта е отчаяно и объркано нещо. Може да превърне нищожеството в прекрасен човек или да запрати някоя сериозна и уважавана личност на дъното! Да допуснем, че го е направила. Не ви ли е жал за нея?
— Не одобрявам убийствата — заяви детективът.
Питър Лорд се втренчи в него и отмести очи, после отново го погледна и избухна в смях.
— Как можахте самодоволно да изречете толкова надуто и високопарно нещо? Кой иска от вас да одобрявате убийствата? Не ви моля да лъжете! Истината си е истина, нали? Ако откриете нещо, което говори в полза на обвиняемата, вие не бихте си замълчали само защото я смятат за виновна, нали?
— Не, разбира се.
— Тогава защо, по дяволите, няма да направите това, за което ви моля?
— Приятелю, аз съм напълно готов да го направя… — отговори Поаро.
Глава втора
Питър Лорд зяпна, после извади носна кърпа, избърса лицето си и седна на един стол.
— Уф! Така ме измъчихте! По нищо не разбрах, че ще поемете случая!
— Аз само проучвах делото срещу Елинор Карлайл. Сега съм запознат с него. На Мери Джеръд е бил даден морфин и доколкото мога да преценя, трябва да е бил в сандвичите. Никой, освен Елинор Карлайл не се е докосвал до тях. Елинор Карлайл е имала мотив да убие Мери Джеръд и по мое мнение тя е способна да убие Мери Джеръд. Твърде е вероятно тя да е убила Мери Джеръд. Не виждам причина да мисля другояче. Ето, mon ami, едната страна на въпроса. Сега да преминем към втората. Да изхвърлим от съзнанието си всички досегашни разсъждения и да подходим към случая от друг ъгъл: Ако Елинор Карлайл не е убила Мери Джеръд, тогава кой го е извършил? Или Мери Джеръд се е самоубила?
4
C’est difficile (фр.) — Трудно е. — Б.пр.