Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Напълно разбирам, че госпожа Клейтън ви е изпратила при мен с най-добри намерения. Но, честно казано, мисля че е постъпила неразумно. Неразумно и за двама ни.
— Имате предвид?
Рич нервно погледна през рамото си. Пазачът беше на предвиденото в инструкцията разстояние. Рич понижи глас и продължи:
— Трябва да намерят мотив за нелепото си обвинение. Опитват се да докажат, че… между госпожа Клейтън и мен е имало връзка. Това, както сигурно госпожа Клейтън вече ви е казала, е пълна лъжа. Ние сме приятели и нищо повече. Но безспорно е препоръчително тя да не прави никакви постъпки в моя полза.
Поаро не обърна внимание на последното, а се хвана за един израз:
— Казахте „нелепо обвинение“, но знаете, че нещата не стоят така.
— Не съм убил Арнолд Клейтън!
— Тогава го наречете „фалшиво“ или „невярно“, но не и „нелепо“. Точно обратното — то е много правдоподобно. Сигурно добре го разбирате.
— Мога единствено да ви кажа, че на мен ми звучи като фантастика.
— Няма да имате никаква полза, ако продължавате да го твърдите. Ето защо ние трябва да измислим нещо по-полезно.
— Имам адвокати. Както научих, те са ангажирали един от най-известните адвокати по криминални дела, за да ме защитава. Не мога да приема думата „ние“, която току-що използвахте.
Поаро неочаквано се усмихна и възкликна:
— А! Доста ме засрамихте! Много добре, тръгвам си. Исках само да ви видя и го направих. Вече се запознах с кариерата ви. Завършили сте Военната школа с отличие. После сте отишли в Академията и така нататък, и така нататък. Вече имам мнение за вас. Вие не сте глупак.
— И какво общо има това?
— Много! Невъзможно е човек с вашите способности да извърши убийство по начина, по който е извършено това. Вие сте невинен. А сега ми разкажете за прислужника си Бърджес.
— Бърджес?
— Да. Ако вие не сте убили Клейтън, Бърджес трябва да го е направил. Заключението е неизбежно. Но защо? Трябва да има отговор на този въпрос. Вие сте единственият човек, който го познава достатъчно добре, за да се досети. Защо, майор Рич, защо?
— Нямам представа. Просто не мога да допусна това. Аз също разсъждавах за тази възможност. Да, Бърджес е имал възможността — единственият човек, освен мен. Проблемът е, че не мога да го повярвам. Той изобщо не отговаря на представата ми за убиец.
— Какво мислят адвокатите ви?
Устните на Рич се изкривиха в нещо като тъжна усмивка.
— Адвокатите ми непрекъснато ме питат и се опитват да ми внушат, че през целия си живот съм изпадал в моменти на умопомрачение, през които не съм знаел какво върша.
— Лошо — констатира Поаро. — Е, може би ще открием, че Бърджес е този, който е страдал от умопомрачения. Все пак това е една възможност. А сега за оръжието. Сигурно са ви го показали и са ви попитали дали е ваше?
— Не е мое. Никога не съм го виждал преди.
— Очевидно не е ваше. Но напълно ли сте убеден, че никога не сте го виждали?
— Да. — За миг той леко се поколеба и додаде: — Прилича на играчка с богата украса… Имам чувството, че съм го виждал в нечия къща.
— Може би в гостната на някоя дама? Може би у госпожа Клейтън?
— Разбира се, че не!
Последните му думи бяха изречени толкова високо, че пазачът се обърна.
— Добре. Разбира се, че не… Няма нужда да викате. Но някъде някога вие сте виждали нещо подобно. А? Прав ли съм?
— Не мисля… В някой антикварен магазин… може би…
— Твърде възможно — отбеляза детективът и стана. — Сега си тръгвам.
— А сега — промърмори Еркюл Поаро — при Бърджес. Най-сетне при Бърджес.
Беше научил по нещо за хората, замесени в този случай. Както от думите им един за друг, така и от самите тях. Но никой не му беше дал информация за Бърджес. Нямаше дори и намек за това що за човек е той.
Когато видя прислужника, разбра защо.
Той го чакаше в апартамента на майор Рич, предупреден от капитан Макларън по телефона за пристигането на детектива.
— Аз съм Еркюл Поаро.
— Да, сър, очаквах ви.
Бърджес отвори широко вратата и Поаро влезе. Вестибюлът бе малък и квадратен. Една врата вляво бе отворена и очевидно водеше в дневната. Бърджес взе от Поаро шапката и палтото му и го последва в дневната.
— А! — възкликна детективът и огледа наоколо. — Значи тук се е случило?
— Да, сър.
Лицето на прислужника беше много бледо и слабо. Раменете и лактите му странно стърчаха. Гласът му беше монотонен и говореше с акцент, по който Поаро не можа да познае откъде е. Предположи, че може би е от източния бряг. Стори му се малко нервен. Но така или иначе в него нямаше нищо забележително. Човек трудно можеше да си го представи да се разбърза. А дали беше способен да извърши убийство?