Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
Кантората на Дерлаген беше в една от модерните сгради на „Рокин“ — широк булевард близо до „Дам“, градския площад на Амстердам, на десетина минути от централната железопътна гара и доковете. „Рокин“ беше амстердамската Уолстрийт — от двете му страни се редяха банки, инвестиционни къщи и адвокатски кантори, разнообразени от някой магазин или кафене. Тротоарите гъмжаха от туристи, а движението и в двете посоки беше натоварено. Изобщо целият град излъчваше впечатление за здравословен кипеж.
На средна възраст и добре облечен, Дерлаген имаше буцеста, но затова пък идеално обръсната глава. Говореше английски безупречно. Той изглежда беше един от двайсетината адвокати, които работеха за корабоплавателния бизнес на Боегарт в Холандия и заедно с екип от свои колеги движеше неизвестен брой лични поверителни фондове на членове на семейството, включително и на Пиетер Боегарт. Кантората му беше със средни размери и прозорец с гледка към шумния булевард. Фин задържа поглед върху жълт трамвай, който издрънча по релсите си и замина. През листака на дърветата се различаваше яркожълта табелка на китайски ресторант.
Кабинетът на Дерлаген беше обзаведен оскъдно и модернистично. Бюрото му представляваше тежък стъклен плот върху хромирани крака. В единия му ъгъл имаше плосък монитор и нищо друго. На пода бе постлан килим на райета. Имаше редица от кантонерки край стената и два стола срещу бюрото. Столовете бяха с черна кожена тапицерия. Стените бяха бели като в картинна галерия и без грам декорация.
Фин и Били седнаха.
— Тук сте във връзка с къщата на „Херенграхт“ — каза адвокатът. Акцентът му беше южноафрикански, което едва ли беше изненадващо, защото първите бурски заселници там бяха дошли от Холандия. Дерлаген натисна няколко бутона на клавиатурата и се загледа в компютърния екран. — В нашата кантора доста се изненадахме, когато научихме за тази трансакция, да? Защото, нали разбирате, къщата е била собственост на семейство Ван Боегарт още от построяването си през далечната 1685-а.
— Аз съм член на семейството — поясни Били. — Пиетер Боегарт ми е братовчед или нещо такова.
— Или нещо такова, да, лорд Пилгрим.
— Били, ако нямате нищо против, или господин Пилгрим в най-лошия случай.
— Разбира се, лорд Пилгрим. — Адвокатът се обърна към Фин. — Вашата връзка с господин Боегарт не е толкова ясна обаче.
— Така е. — Не й харесваше надутият и леко пренебрежителен маниер на този тип. — Но сър Джеймс ни даде да разберем, че всичко е редовно, права ли съм?
— Да, така изглежда — измърмори адвокатът и погледна отново към монитора.
— В такъв случай — продължи Фин, — защо просто не свършим работата, освен ако нямаш някакви възражения… Гуидо? — Произнесе името с тежък италиански акцент.
Мъжът почервеня.
— Не се произнася така. Звучи повече като името на Ван Гог, художника.
— Ван Гхок — каза Фин с правилното гърлено произношение. Нещо като звукът, който се чува, когато се мъчиш да изкараш заседнала храчка от гърлото си.
— Да — надуто процеди адвокатът.
— Което значи, че името ви се произнася „Хогуеедо“, да? — включи се и Били с невинна усмивка.
Дерлаген се изчерви още повече, най-после стоплил, че го поднасят.
— Произношението на името ми не е от значение — заяви ядосано той.
— Точно така. Изобщо не е важно, точно като моята връзка с Пиетер Боегарт, така че защо не донесете каквито там документи трябва да подпишем, за да ви се махнем от главата? — предложи Фин.
— Така и ще направя — тросна се Дерлаген. Стана и излезе от кабинета.
— Сухар — отбеляза Били. — В Оксфорд имах няколко такива преподаватели. Няма да забравя физиономиите им — като на хора, чиито черва не работят както трябва.
— С други думи, с люта чушка в задника — допълни Фин.
— Именно — кимна Били.
Дерлаген се върна с дебела папка документи и малка кожена кутия. Подписаха документите, които ги обявяваха за единствените двама акционери на вече регистрирано дружество на чужди граждани по холандското кралско право на име „Vliegende Draeck LLC“ — компания „Летящият дракон“. Единствените активи на „Летящият дракон“ бяха картината, която вече бяха получили, амстердамската къща на „Херенграхт“, един много стар товарен кораб, който чакаше реда си за старо желязо, и парцел тотално недостъпна и пълна със змии джунгла някъде в средата на безименен остров в море Сулу с приблизителни координати седем градуса северна ширина и сто и осемнадесет градуса източна дължина. С подписването на документите Фин и Били се задължаваха да встъпят реално и физически във владение на тези активи в рамките на ограничен и изрично упоменат период от време. В противен случай активите щяха да им бъдат отнети, включително и онези, които вече са станали тяхно владение.