Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
— Морис, — каза той, когато чу гласа му — ще трябва да намалим темпото в България. Ние партнирахме на Буш, Блеър и Асмар в Ирак. Отговорът е налице.
— Знам, Козел! — каза Алкалай. — Вие сте във война, макар никой в София да не го признава.
— Щом знаеш, сабри, явно разбираш, че трябва да намалим темпото. Ал’агер ком ал’агер, сабри!
— Ние сме съюзници, Козел! А ти си военноначалник, прецени обстановката и действай! Имай предвид обаче, че имате един милион фундаменталисти, които чакат само викът на мюезина. Поддържай връзка с фон Веер, ще го инструктирам да ти се довери.
Козела се прибра в стаята на апартамента, легна на тясното легло и се опита да спи. След един час мъки стана, избръсна се, взе душ, облече се и отиде в казиното на хотела. Беше полупразно, няколко местни мутри се въртяха около залата за залози, няколко клиенти на бара пиеха по масите, но барът, общо взето, беше пуст. Козела седна срещу бармана, поръча си традиционната водка, но даде вид, че няма желание да влиза в разговори. Момчето го обслужи и се измести в другия край на бара, където на телевизионен монитор вървеше някакъв екшън филм.
„Какво става по дяволите — се замисли Козела, когато остана сам. — Че моят живот е едно лайно, няма съмнение, че си го направих аз такова, няма спор, но къде е тръгнал светът?“
Козела беше престъпил всички възможни закони и божии, и нравствени, и т.нар. човешки, ако имаше такива. „Да, но аз съм престъпник д’еба мама му! Тогава какви са тези, които управляват държавите? За които населението гласува. Тези, които утре ще ме осъдят за нарушаване на законите? И ще бъдат прави. Но с какво по-малко престъпници са те от мен?“ Козела отпи и запали цигара. Знаеше, че няма да намери отговори на този въпрос, още по-малко, че такъв съществува. Въпросът или по-скоро проблемът, колкото и елементарен и частен, беше все пак важен и съществен. „Как да оцелея в тази война, която не е моя? А обстоятелствата ме изхвърлиха на бойната линия.“
Козела отново набра телефона и потърси Хакел.
— Имаш ли сведения от Мегало Кастро, Джон?
— Да, Козел. Единият от вашите терористи е заловен на петнайсети в Солун. Паспортът му твърди, че е излетял на тринайсети от Мадрид за Атина. В момента е подложен на шокотерапия.
— Мълчи ли? — попита Козела.
— Все още мълчи по генералните теми, но отдавна призна, че българската ислямска общност те е осъдила на смърт.
— Ахмед Доган? — възкликна Козела.
— Рано е за имена, Козел! Имената ще изпаднат от някой си Караман, а той все още издържа на волтажа.
— Дръж ме в течение! — каза Козела и изключи.
Допи бавно водката си, поръча втора, загледа се в нескопосания американски екшън с Томи Лий Джоунс и затова телефонът го стресна. Погледна часовника си. Беше два и десет през нощта на осемнадесети март. Анонимно обаждане, по-вероятно беше да е грешка, но Козела все пак включи:
— Моля? — каза той.
И тогава някой се обади на мек диалектен английски, достатъчно добре граматически, но много зле звуково:
— Господин, генерал, — каза анонимният глас — играете опасна игра, с непредвидими последствия. Преследват ви всички репресивни структури на света. Затова ние ви съветваме да не си създавате един милиард военни мотивирани врагове!
— Кои сте вие? — попита Козела — И кой ви е казал, че говорите наистина с генерал?
— Аз съм посредник, Коджел! — продължи анонимният глас. — Готов ли си да изслушаш един от светите воини на Аллаха, упълномощени да воюват за славата му и да взимат решение?
Козела разбра, че нещата стават сериозни, но нямаше никакъв друг изход, освен да го избие на ирония.
— Може би самият Мохамед ще ми се обади?
— Този, който ще чуете, е воин на Пророка. Готов ли сте, генерале?
— Любопитно… — каза Козела, макар че вече знаеше, че ще чуе Осман Бен Кадир. — Целият съм в слух!
Тогава в слушалката проехтя бодър млад глас.
Този път английския език беше значително по-добър, а и властовите нотки в него говореха за авторитет и самочувствие. Беше ред на Козела да нанесе удара си:
— Слушам ви, шейх Осман Бен Кадир!
Телефонът онемя. Козела чу учестено дишане, после шейхът продължи:
— Да не би да имаме видео връзка, генерале?
— Не ми е необходима, шейх! — каза Козела. — За какво по дяволите ви беше тази касапница в Мадрид? На удара с удар, а? — запита Козела и знаеше, че е взел преднина и не биваше да я изпуска.
— Г-н генерал, — след известна пауза продължи Бен Кадир — да приемем, че знаете с кого говорите, да приемем, че имате извънредната свещена интуиция на пророците, всичко това приемам на доверие, г-н генерал! Но какво ви кара да мислите, че това е наша работа?