Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
— Чакай, Козел, — каза Джон — не е важно аз какво знам. Предай ми Володя Аберман и въпросът е приключен!
Козела поклати глава:
— Не, не е! Ще бъде приключен тогава, когато ме оставите на мира. А за тази цел ти и Морис трябва да убедите ДЕА, че ако аз оперирам в България, това е вътрешна, частна работа и не е в услуга на ислямския фундаментализъм. Не го ли направите, юнаците на службите ще бъдат по петите ми, но в Лангли ще се получи едно любопитно писмо, на което ти нямаш отговор. Имаш три дни срок да се справиш. Успееш ли, аз ще ти предам ноу-хауто, не момчето, само технологията. Но предварително ти казвам, че тя е за еднократна употреба, поне той така ме увери. Нямам причина да не му вярвам. Довиждане, Джон! Ще ти се обадя след три дни.
— Чакай, Козел, къде отиваш по дяволите? — нервно каза Хакел.
— О, Джон, що за въпрос, скъпи! — каза Козела и напусна заведението.
Взе първото такси и се върна на пристанището. След двадесет минути „Осетия“ тръгваше на обратния си круиз и Козела щеше да бъде един от пасажерите му.
ДЕА щеше да затвори всички ГКПП-та минимум след един час, но тогава Козела щеше да е излязъл от „Златният рог“ и да плава на север. Когато излязоха от Босфора, Козела набра Малас.
— Къде сте, младежо?
— Където каза, шефе.
— Какво пише във вестниците?
— Истерия — отговори Малас — гадаят. Но няма нищо притеснително!
— Къде са вършачите? — попита Козела.
— Под контрол.
— Добре, Малас, разположи ги в Карнобат, Айтос и Житарово. Довечера ще се срещнем с теб. Искам да ми донесеш всички вестници и на ум имената и адресите на всички артисти от Несебър до Резово.
После изключи телефона и се загледа в мартенското море.
Вълната беше поне три бала, започваше да вали комбинация на дъжд и сняг, небето на север почерняваше. Но пък и пътят му беше преполовен и за цялата биография зад гърба му едва ли му беше съдено да се удави в някаква локва, пък била и наречена тя и Черно море.
„Осетия“ заобиколи Маслен нос и се насочи към Бургас, когато на менюто се изписа Алкалай.
— Кажи, сабри?
— Познаваш ли някакъв си Ахмед Доган?
— Лично не — каза Козела. — В България всички го познават!
— Що за птица е този турчин, Козел?
— Не е турчин, сабри! Татарин, бивш доносчик на ДС, но плува умело в политическото море. Кой ти подхвърли това име?
— В този момент Осман Бен Кадир е на среща с тази птица, Козел! Знаеш ли подтекста на тази среща? Как се тълкува от службите?
— Досещам се… — каза Козела. — Нова Косовизация на Балканите!
— И ти ще стоиш със скръстени ръце?!
— А какво по дяволите трябва да направя, Морис? — ядосано попита Козела. Колко пъти ще ти казвам, че тази религиозна война не е моя и че ако искам наистина нещо, то това е да ме оставите на мира?
— Много луксозна претенция, Козел! — каза Алкалай. — И непостижима, колега! Вместо да пържиш Хакел и да си играеш на Джеймс Бонд, разбери какво става в София. Преди да са те поръчали лично. Уверявам те, че и Бен Кадир и Доган и всички останали врагове на Циона искат едно-единствено нещо. А ти го имаш. Предай Аберман, Козел! Преди Хамас да се е добрал до него или ще те погребат с шибаното ноу-хау.
А така нареченото ноу-хау беше в действие. На порт Варна се получи пратка от един тон макарони „Верди“. Това бяха италианските зелени макарони, залети в копривно пюре, много популярни в Италия и на средиземноморските острови, но не присъстващи на трапезната номенклатура на Балканите. Беше девети март, когато Малас получи митническото бордеро. На другия ден можеше да освободи пратката и да започне подмяната на караула. Заедно с това обаче имаше и неотложна работа в София. Той даде генерално пълномощно на една стриптийзьорка от бар „Бийст“, остави й двама от хората си за контрола и потегли за София. След истерично препускане и рекетьорско каране по магистралите те се добраха до Околовръстното шосе на свечеряване. Започваше да вали дъжд, примесен със сняг, времето рязко се променяше, а и синоптиците твърдяха, че предстои снежна буря.
— Къде е? — попита Маласа, когато влезе в очертанията на града.
— Пие в „Старата липа“ — отговори Ангел Ангела, един от най-мръсните хийт мени, кръвожадно и безскрупулно копеле, каквото рядко се срещаше.
— Стойте там — каза Маласа — и дебнете всяка негова крачка!
— Кой ще действа? — попита Ангела.
— Това ще реша аз, на място! — каза Маласа. — След тридесет минути съм на баядерката!
Беше тъмно, булевардът мокър и блестящ, когато слязоха от колите и тръгнаха към ресторант „Старата липа“. От сянката на едно дърво се появи Ангела. Беше със суичър с качулка, шал на устата и ръкавици, така че от блондин се беше превърнал в силует на негър, изваден на негатив.