Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
— За да ти отърва кожата, глупак! И за да попреча на арабите да ти я одерат на живо. Колко време ти трябва да се добереш до „Таксим Палас“ в Истанбул?
— Не знам, Хакел — каза Козела. — Утре сутрин ще проверя полетите, ако не, утре сутрин ще тръгна с кола. Ще ми трябва едно денонощие. Утре около обед ще ти се обадя да ти кажа кога да ме чакаш.
— Не по-късно от девет часа, Козел! — каза Хакел и изключи.
Този телефонен разговор промени намеренията на Козела. Той вече знаеше закъде пътува, знаеше повече. Когато му се обади Хакел, за да уреди срещата, на него му беше ясно, че не само ще го чуе, но и ще го види на живо и ще прецени какви заплахи идват от него. Козела натисна газта. Беше три през нощта, когато се добра до морска гара Бургас, а в седем и десет с руския параход „Осетия“, който круизираше из Черноморието, потегли за Истанбул.
В десет часа влезе в „Златния рог“ и изчака акостирането. Мина повече от формалната гранична инспекция, взе едно такси и се отправи към хотел „Таксим Палас“, намиращ се на едноименния площад в древната византийска столица. Беше единадесет без десет, когато влезе във фоайето и набра по телефона Хакел.
— Къде си, Джон?
— В посолството — каза Хакел.
— Кога ще благоволиш да дойдеш? Ще пътувам с кола — попита Козела. — Между шестнадесет и седемнадесет часа ще бъда в хотела!
— Седемнадесет и пет ще бъде късно — каза Хакел и изключи.
Козела влезе в старинния дневен бар на хотела. Поръча кафе, вестници от всички, които излизаха на английски и се продаваха в хотела. Настани се на плюшените канапета с лице към входа и зачака появяването на Хакел. Интуицията му подсказваше, че старият шпионин на ЦРУ, полугерманец полуевреин, но гражданин на Щатите и американски офицер не е в никаква легация. Иначе много скоро ще задвижи лостовете, за да го посрещне по достойнство. Не минаха двайсетина минути, когато двама мъже с вид на състезатели по американски футбол влязоха в дневния бар и поръчаха минерална вода. Настаниха се в другия край на заведението, но Козела ги виждаше от мястото си. Малко след това Хакел слезе по парадното стълбище на стария хотел. Той слизаше от апартамента си и не идваше от никакво посолство, както можеше да се очаква.
Козела вдигна вестника, Хакел хвърли разсеян поглед в заведението, видя американците и седна при тях. Прекараха десетина минути в оживен разговор, после американците станаха и излязоха от хотела. Тогава Козела отново набра телефона му.
— Как си, Хакел? — попита той.
— Добре Козел, вече съм в хотела, чакам те!
— Знам, Джон — каза Козела.
— Знаеш, нахалнико! — каза нервно Хакел.
— Да — каза Козела — освен, че те чувам, а те и виждам! Заповядай на моята маса!
Хакел скочи като ударен от ток. Огледа се, видя го и с иронична усмивка на лицето прекоси заведението. Отпусна се, запали от цигарите на Козела и каза кротко:
— Бившето ченге и бившият бандит…
— Знам цялата ламбада, — прекъсна го Козела — бивш негър, бивша курва, бивш педераст… Какво искаш, Джон?
— Прочети това — каза Хакел, измъквайки от вътрешния си джоб три листа хартия.
Беше доклад на ДЕА. В България се извършваше поголовна смяна на наркодилъри, но според информация на ДЕА, потвърдена от ЦРУ, тази операция се извършваше от бившия генерал на специалните служби Иван Милетиев-Козела в ущърб на Мосад и ЦРУ. По заповед на Молла Ясим със саудитски пари и под диктовката на Хамас и Ал Кайда. Петдесет на сто от информацията беше вярна. Но като всяка полуистина в частта, която съдържаше нагледна информация, се криеше и смъртната заплаха.
ЦРУ знаеше, че Козела е играл в един отбор с оръжейния търговец Виктор Бут и египетския принц Хауки Исламбули, но това беше отдавна. И сега му се струваше, като че ли е било в друг живот. ЦРУ обаче не можеше да подозира, че тогава и великият сабри Алкалай, и полковник Хакел пееха в неговия хор. Да, но тогава!
Козела наистина подменяше наркодилърите, но не в угода на Хамас и Ал Кайда и точно тези двамата, чиито биографии бяха на негово разположение и все още достъпни за Тайните служби, трябваше да поемат истинските рискове и да отнемат напрежението от грохналите му плещи.
— Джон, ти знаеш, че това е глупост! — каза Козела. — Нямам нищо общо с арабите!
— Как ще го докажеш, Козел?
— Не аз ще го доказвам, приятелю, ти ще свършиш тази работа — каза Козела, усмихвайки му се в лицето. — И ще го направиш бързо, още днес. Иначе това, което ми приписва ДЕА, ще трябва да се обяснява по индиректен път.
— Не те разбирам — каза Хакел и наистина имаше вид на човек, който не е разбрал.
— Ще ти кажа, Джон! ДЕА и ЦРУ ме подозират, че чрез Бут и Исламбули съм във връзка с Молла Ясим и Осама. Ти знаеш, че това не е вярно!