Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
— Извинете моля, развълнувах се! Спечелих! Няма да се повтори!
Бенина каза на български всичко това, след това се огледа и го повтори и на английски. Тогава видя усмивката върху лицето на арабина и разбра, че е спечелила първия рунд.
Ще има ли втори, беше рано да предвиди. Бенина се направи на смутена от собственото си поведение, унило наведе глава, пропусна едно от залаганията и изчака репликата на арабина. Не й се наложи да чака дълго. Десетина минути по-късно шейхът застана до нея и каза на оксфордския си английски:
— Не бива да се смущавате от вълненията си, госпожице! В сериозния свят сериозните хора знаят да ценят човешките емоции.
— Благодаря! — тихо промълви Бенина и тогава направи най-несръчната, а в случая и пагубна постъпка, обръщайки се към него, тя бутна чашата с рицина, която се разби на мрамора в краката й. Тя беше спечелила първия ход, но загубила ключа от вратата. Оттук нататък всичко беше въпрос на импровизация.
— Вие наистина се притеснихте — каза шейхът.
— Моля, да ме извините — беснеейки вътрешно каза тя.
— Моля ви се, аз съм по-несръчен от вас. Келнер! — привика сервитьора той — Моля всичко, което е угодно на дамата, и почистете, ако обичате!
Бенина преброи до сто, погледна го, и си помисли: „Здравей мъртвецо!“, но на глас произнесе:
— Много сте мил, благодаря ви!
— Томас Грийн — каза Осман Бен Кадир. — Приятно ми е!
— Албена Костова, — смотолеви Бенина, а именно това твърдеше и паспорта й. — Благодаря ви, наистина се чувствам глупаво!
— Тогава да пием по едно — каза фалшивият англичанин.
Фалшивата българка отново брои, този път значително по-малко и тихо отговори:
— Добре!
Това, което нито Мосад, нито Хамас знаеше, беше шансът на Козела, че ще се преплетат интересите им в тази хилядолетна война. И двете организации бяха тук в това казино, тази вечер. Козела знаеше това. Разбира се, не знаеше дали те са се идентифицирали, но скоро щеше да разбере. Обаче нито Мосад, нито Хамас знаеха, че Козела е в казиното. И всичко става пред очите му.
„Живеем в кино време д’еба мама му! — мислеше той, имитирайки, че играе на рулетка, а всъщност дебнейки еврейката и арабина. — Колко са красиви по дяволите, а и колко млади!“ После напсува сам себе си и свали очилата.
„На работа, козле смрадливо!“ — сам на себе си каза той.
XII.
По стара болшевишка рутина в България продължаваха да уважават и да празнуват осми март като ден на жената. И точно в този най-женски ден в годината Козела обяви „мъжката акция“ и прати Маласа и вършачите. Застреляха Яне Добруджанеца пред една цветарница в Добрич. Сандокана на терасата на казиното в Балчик. Лили Охлюва и Юнеца пред хотел „Добруджа“ на Албена. Двойната Лотхен, т.е. близнаците Петър и Павел в хотел „Родина“ на Слънчев бряг. Мѐлеса пред офисите на спортен клуб „Черно море“ във Варна, влизайки в кафе „Монте Карло“. Това беше едновременна акция, започна малко преди двадесет и един часа и беше приключила малко след двадесет и три на осми март. Беше преди полунощ, когато Маласа му докладва, че е „разчистил терена“ и че е пратил вършачите към Слънчев бряг.
— Задръж ги в Поморие! — каза Козела. — Чакай да минат вестниците. — После излезе от хотела и потегли на юг по същия път.
Докато Мосад и Хамас се ориентираха в обстановката, той вече щеше да е подменил картите в колодата и да е дочакал своя ред за раздаване. Пътуваше по серпантините към Обзор, когато менюто изписа Хакел.
— Слушам те, Джон! — каза Козела.
— Ти ли командваш кланицата, Козел?
— Не можеш ли да си по-конкретен, Джон?
— Шест наркобоса за една нощ, не са по силите на вашите гангстери. Козел! Това е твоя работа!
— Чакай, Джон? Ако те разбирам добре шест-седем души са паднали тази нощ, така ли?
— Да, колега! — каза иронично Хакел. — Докладът на ДЕА е пред мен. Можеш ли да си представиш, че тези идиоти се опитват да гадаят кой е в състояние да проведе това клане.
— Хакел… — провлачено каза Козела. — Аз съм в България. Ако това, което твърдиш беше истина, всички първи страници на вестниците щяха да го лансират.
— Утре, Козел! Трябва да се срещнем, колега! Уверявам те, че този път няма да има милост за теб!
— Тогава защо да се срещаме? — иронично попита Козела.