Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
— Къде е? — попита Маласа.
— Току-що ми съобщиха, че плаща — каза момчето.
— Добре, пресрещни го на входа! — каза младият Лазов, който макар и в подчинена позиция беше започнал да се учи да командва.
— Мой ли е? — попита Ангела.
— Нека бъде твой — каза Маласа, — но и провала ще бъде твой, ангелче небесно!
Маласа се изтегли по протежението на оградата, стигна до ъгъла, запали цигара и тръгна обратно. Дъждо-снегът се усилваше. Точно в този момент по булеварда се смъкна полицейска кола с пусната сирена и освети входа. С показалец на спусъка и ръце в джобовете, Маласа продължи да върви бавно с вид на скучаещ лентяй. Тогава от заведението излезе млада жена със светло дълго палто и зад нея беше Боби Горилата. Те пресякоха тротоара, Маласа чу изпискването на алармата. Момичето тръгна към дясната предна врата на мерцедеса, но когато Боби Горилата тръгна да заобикаля колата, Ангел излезе от сянката на дървото и държейки военния си „Глок“ с две ръце, изстреля първите три патрона в тялото на Горилата. За миг булевардът стихна, Горилата стоеше прав секунда-две, после се завъртя като пумпал около оста си и падна по очи. Ангела изстреля две контроли една в главата му, една в сърцето и изсъска през шала:
— Тихо!
Онемялото момиче нямаше никакви намерения да вдига шум. Тя се беше подпряла на колата и по-скоро щеше да припадне, отколкото да създава проблеми. Малас видя всичко това, но го подмина като маловажен факт. Продължи нагоре по булеварда, стигна пред баядерката, влезе в колата си и тогава набра Ангел Ангела.
— Чиста работа, брато! — каза той. — Ела във фитнеса.
— Натам съм се запътил — равнодушно каза Ангела. — Нямам пари, Малас!
— Като се срещнем ще имаш, — каза Лазов и изключи апарата.
Един час по-късно отново пътуваха към Варна. На разклона за Троян обаче ги спря полиция. Бяха проснали змейки на шосето и бяха завардили отвсякъде.
— Нас ни търсят — каза Ангела.
— Но ние не сме там, където ни търсят — каза Маласа. — Ние сме в София, нали?
— Да — хитро усмихнат каза Ангела. — В София са „Глока“ и ръкавиците, а тука е долуподписаният.
Това беше краят на разговора. Ченгетата ги претърсиха, не намериха нищо. Провериха им легитимацията по радиостанцията, много бързо разбраха с какви хора си имат работа, но разстоянието беше сто и десет километра, а интервала само два часа.
— Какво се е случило, старши? — попита Маласа. — Аз съм бизнесмен, а на порт Варна ме чака пратка, която трябва да освободя от митницата. Времето ми е пари, господин началник!
Младият капитан, който беше направил справката, изгледа злобно мутричките, а че са такива нямаше никакво съмнение, и каза кротко:
— Сега ще се разделим, скъпи приятели, но ей богу, пак ще се срещнем!
— Ачо, това ми замириса на сексуален намек! — каза Маласа, влизайки в колата си. После кавалкадата тръгна на изток.
— Шибана работа… — каза Маласа, когато беше сигурен, че никой не го чува. — Понякога подозренията са по-кофти от доказателства, пичове!
Ангела вдигна рамене разсеяно, намести се удобно на задната седалка и заспа. „Това копеле спи — мислеше Маласа — спи като агнец божи, а само преди два часа напълни Боби Горилата с олово!“ И той трябваше да спи, имаше канска нужда от сън. Преди да се намести на седалката последната му мисъл беше: „Трябва да внимавам с тоя гад, Ангела! Никога под никакъв претекст не бива да го допускам зад гърба си“. После умората си каза думата и той спа до Варна.
XIII.
Преместиха стоката в една вила в балчишкото село Оброчище и започнаха флотацията. Процедурата беше проста, но трудоемка. Първо поставиха макароните във вана с хладка вода и ги държаха три часа, докато водата не стана зелена. После прецедиха утайката и остана субстанцията — кафеникаво пюре, което все още не беше чистият кокаин. После отделиха първите десет кила и ги оставиха да се варят до изкипяване. Всичко ненужно изчезна и това, което остана във ваната, беше кокаинът. А той трябваше да изсъхне. За тази цел имаше микровълнови печки, разположени в трите етажа на къщата. Малас контролираше внимателно процеса и дебнеше хората си, да не започват „да работят“ за своя сметка. Когато прахът изсъхна, го проснаха на дълга проветрива маса да изстине и след това го пакетираха в кутии прах за пране. За едно денонощие къртовски труд обработиха един тон кокаин. Тогава Маласа набра телефона на Козела.