Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
Козела почувства потни струи по гръбначния си стълб.
— Сигурен ли си, Джон?
— Напълно! — каза полковникът от ЦРУ. — Доверие за доверие, Козел. Ти издържа първия тест, за почтеност. Мосад ти отговаря със същото. И запомни един телефон! — Хакел му го продиктува. — Това е представителят на ДЕА в Гърция. Обади му се, кажи му кой ти е дал телефона и му разкажи всичко, както го чу току-що. Само втората половина, разбира се! Това, което вършим в България си е наша работа и поздрави Флора, приятелю! Ей богу, ти имаш повече от жена! Ти имаш приятел в лицето на това момиче!
Козела се обади в Солун, беше дванадесети март. Попадна на информиран офицер. Хакел вече го беше осведомил за подробностите, но неговото потвърждение беше важно и той беше длъжен да го даде. После остави крайслера пред „Шератон“, взе буса си и потегли по обратния път. Когато излезе от София, набра Маласа.
— Как върви алъш-вериша, момче?
— Като влакът стрела, шефе! Стоката е на привършване.
— Имаш ли ударна група под ръка? — попита Козела.
— Винаги имам — отговори Маласа.
— Тогава слизайте към Южното Черноморие. Христо Бомбата в Слънчев бряг, Митьо Очите в Несебър, Спас Джендема в Бургас, Сашо Главата в Созопол и Пешо Резовеца в Царево. Говорят ли ти нещо тези имена, Малас?
— Цяла България ги знае, шефе! От Бойко Борисов до пеленачетата!
— До три дена искам некролозите им!
— Абсурд! — каза Малас.
— Малас, моето момче! Ти си син на мой покоен приятел. И не ти ще кажеш кое е абсурд, това е изцяло мой приоритет. Седем дни и нито минутка повече! Действай, келеш, и не ме дразни! Остави колата ми пред театъра във Варна и ключовете на резервация десет-единайсет в хотел „Черно море“.
Набра още един телефон и с това служебните му задължения приключваха.
— Колега, — каза той, когато чу Влад Аберман. — Готова ли е новата стока?
— Да — каза младият евреин. — Ако кажеш ще я експедирам!
— Точно това казвам! Експедирай я, но преди това ми кажи какво трябва да посрещна?
— Шоколадови бонбони „Нестле“ с кокосов пълнеж — отговори Аберман. — Ако кажеш още сега ще пусна товарителницата в митница Мегало Кастро?
— Не споменавай имена, глупако, и действай!
Влизаше във Варна, когато набра последния телефон:
— Как си, скъпа? — попита той, когато чу гласа, на жена си.
— Какъв отговор очакваш, Йон?
— Не очаквам отговор, Флора, — каза Козела. — Очаквам търпение и доверие. — После преодолявайки всичките си съпротивителни сили, промълви: — Обичам те! — прекъсна линията и изключи апарата.
„Тази вечер ще се напия като скот и ще спя!“ — мислеше той, когато влизаше във Варна.
Заслушан в новините, Козела изпадаше във все по-лошо настроение. Като всеки непредизвикан и безсмислен атентат, кървавата баня в Мадрид би била възмутителна и престъпна, ако не беше по-лоша. Тя беше глупава и неоправдана. Избиването на двеста християни от работническото съсловие на Испания, половината от които гастарбайтери с нищо не допринасяше за всемогъществото и славата на Аллаха, нито с нещо правеше по-разбираема и симпатична псевдокаузата на ислямските фундаменталисти в цивилизования свят. Козела би регистрирал този терористичен акт като исторически факт и би го подминал разсеяно. В крайна сметка това не го засягаше пряко, а и той не беше от хората, които плачеха над чужди гробища. Но екстремните полицейски мерки, които така нареченият бял свят щеше да предприеме след единайсети март, го засягаха пряко, ограничаваха дейността му и се превръщаха в национална заплаха за глутницата, която беше основал и която предвождаше. „Пълни идиоти! — мислеше той, загледан в телевизора — Какво по дяволите си въобразяват, че ще постигнат с тези кланица, освен всеобщ гняв и усилено полицейско наблюдение?“
Нищо не излезе от така заплануваното му запиване, а имаше нужда да отпусне нервите си или наистина да припадне в прегръдките на Морфей.
Българската телевизия показваше как се подсилваха охраните около обекти като Козлодуй, Кремиковци, Нефтохим Бургас, Корабостроителния завод във Варна, а това пряко го касаеше и него и глутницата. Вместо заплануваното запиване, Козела излезе на терасата на хотел „Черно море“ и отново набра телефона: