Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)

— Джон, — каза той, когато чу гласа му — ноу-хауто проработи. Имам мостра.

— Колко? — попита Хакел.

— Половин тон.

— И какво количество е за Ционовите братя?

— Половин тон — продължи да отговаря Козела. — Намери фон Веер и му кажи да се свърже с мен. Ако не, ще потърся друг пласмент в България.

— Чакай на телефона! — каза Хакел и изключи.

Десет минути по-късно вместо фон Веер чу гласът на Бенина Аберман.

— Приемате ли да съм посредник на този разговор, г-н генерал! — попита момичето.

— Ако е под диктовка на фон Веер, да! — каза Козела.

— Йохан е до мен, искате ли да го чуете?

— След малко, госпожице! — каза Козела. — Имам нещо за вас, готови ли сте да си го получите?

— Разбира се! — каза Бенина. — Няма друга причина да ви се обадя!

— Добре тогава. Утре на обед ще се срещнем в ресторанта на хотел „Троян“, в град Троян, госпожице!

— Генерале! — припряно каза Бенина, чувствайки, че Козела се готви да прекъсне разговора. — Става дума за картофено пюре, нали?

— Не, моето момиче, — отговори Козела. — За субстанцията… Пюрето е само част от ноу-хауто и не е никаква панацея. Кажете на фон Веер, че ще получи количеството и това ще е част от общия ни път към взаимното доверие. Самото ноу-хау и притежателят му ще бъдат под мое разпореждане, докато доверието между нас не стане пълно. А сега, ако искате, дайте ми фон Веер!

— Надявам се да се държите като джентълмен, Козел! — каза младият евреин.

— Аз се надявам на същото от ваша страна! — отвърна Козела и изключи.

На другия ден Козела пресрещна крайслера на фон Веер на западния вход на града, изчака го да паркира пред хотела, видя, че от колата слязоха само фон Веер и Бенина. Той предварително се беше убедил, че не са пратили форлойфери, но трябваше да се убеди, че и след тях няма опашка.

Козела изпуши цигарата и набра телефона на Бенина:

— Нервничите ли вече? — попита той.

— Ще ни разигравате ли, генерале? — отговори момичето.

— Не! Излезте от хотела, качете се в колата и бавно тръгнете към езерото! Питайте къде е село Борима, ако не знаете. Ще се срещнем на площада.

Козела тръгна преди тях и ги спря преди селото. Излезе от буса, измъкна магнума си от колана и тръгна срещу тях.

— Без каубойски номера, фон Веер! Вземете си документите и личния багаж! В буса има половин тон прах за пране, това е вашата цел! Моята — да отърва кожата. В София ще ви кажа как ще си разменим колите. А сега на добър път и без аматьорски изцепки, госпожице! Аз живея половин век и знам как да си пазя гърба!

На другата сутрин му се обади Хакел.

— Стоката е първокачествена, колега! — каза той. — Доверието расте към теб, приятелю! Кажи какво искаш?

— Да ме оставите на мира — каза Козела. — Толкова ли е нестандартна претенцията ми?

— Преди да обсъдим този въпрос, Козел, ще трябва да ти кажа нещо! Шест цистерни, маскирани като пропан-бутан, тръгват от България за Гърция. Това е формален износ, но носят и взрив. Във вагоните са разпределени около двадесет килограма семтек. Придружава ги някакъв помак… май така ги наричахте, българин с мохамеданско вероизповедание, но приближен на Осман Бен Кадир. На Солунското пристанище Караман и хората му ще предадат митническите бордера на гърците, а те самите с личния си товар ще тръгнат към теб в Мегало Кастро.