Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Накрая те влязоха в църквата. Момчетата продължиха навътре, а Хенри спря Блейс току до вратата — там имаше стаичка с куки по стените за оставяне на връхните дрехи — нещо като гардероб.
— Ние с Ховърдсонови споделяме една обща пейка — изясни причината за задържането му Хенри, — и там няма да има място за теб. Боя се, че ще трябва да седнеш някъде отзад.
Блейс въобще не се засегна — много по-интересно беше да седиш отзад и да виждаш всичко, без да се набиваш на очи.
— Няма значение, чичо — кимна той. — В Храма на Бога всички места са еднакво добри, нали така?
— Да — отговори Хенри и втренчено го изгледа. — Ти си съвършено прав, Блейс.
Последните няколко пейки не бяха заети. Блейс седна от лявата страна на една от тях и започна да наблюдава как другите семейства заемат местата си. След като и последният енориаш влезе в църквата, на вратата се появи човек на средна възраст с празен кобур на кръста, и седна до Блейс, усмихвайки му се.
— Казвам се Адриан Вайсман — шепнешком се представи той, протягайки ръка. — Аз съм църковният пристав, а ти трябва да си Блейс Аренс, племенника на Хенри, който отскоро е дошъл да живее при него.
— Да — прошепна в отговор Блейс, благодарно стискайки протегнатата му ръка. — А защо кобурът ви е празен, къде ви е пистолетът?
— Ш-шът — каза Адриан, — службата започва. После ще ти обясня всичко.
След службата, която продължи близо два часа, Блейс стана и тръгна към гардеробната след Адриан. Той тъкмо бе снел енергийния си пистолет от рафта и го пъхаше в кобура. Обръщайки се, той видя момчето и го потегли за ръкава обратно в църквата, през потока енориаши, които тъкмо излизаха навън. Там седна на същата пейка и покани Блейс да направи същото.
— Църковният пристав — тихичко произнесе Адриан, — е длъжен да следи за реда в църквата по време на службите.
— А кой може да го наруши? — полюбопитства Блейс.
— Членовете на някоя друга църква, които не харесват нашата — поясни Адриан. — Понякога стават истински нападения. Обикновено това са юноши, които искат да се изфукат със смелостта си. Добре поне, че не се случва често. Затова и пистолета трябва да ми е подръка, не че ще го използвам, а по-скоро за да мога да ги уплаша и пропъдя.
— Защо тогава не го носите постоянно със себе си? — учуди се Блейс. — А, да, сетих се — защото е забранено да се влиза в църквата с оръжие по време на служба.
Адриан одобрително се усмихна.
— Позна. Смята се, че гардеробната не се числи към църквата, а същевременно, ако се наложи, мога бързо да взема оръжието си.
— Затова ли не снемате от кръста си кобура? — уточни Блейс.
— Да — кимна Адриан.
В този момент се появиха Хенри и момчетата. Адриан и чичо му си размениха приятелски по някоя и друга дума, а после Блейс и останалите си тръгнаха. Чак когато седнаха в каруцата, Блейс успя да зададе на Хенри въпроса си.
— Чичо — каза той, — а често ли една църква напада друга? Имам предвид хората от другата църква често ли ви нападат?
— Сега вече не — и Хенри сви устни. — Аз лично съм се нагледал на какво ли не, но се надявам на вас да ви се размине. Много е страшно, когато братя и сестри се убиват един друг, заради различно тълкуване на някакъв стих от Библията.
Толкова вледеняващ тон Блейс не бе чувал, откакто той и Хенри за първи път се срещнаха на космодрума. При първата възможност, която му се предостави, а това беше следобед на следващия ден, той попита Джошуа защо баща му се разсърди толкова, говорейки за борбата между църквите.
Джошуа се поколеба.
— Ако поиска, той сам ще ти разкаже.
За първи път Джошуа се опита да се отклони от отговора.
— Но ти знаеш, че той никога няма да поиска — забеляза Блейс. — Той никога не ми разказва нищо.
Джошуа се колеба още известно време, и накрая думите, макар и трудно, потекоха.
— Той ми е казвал, че когато Уил порасне, мога да му кажа. А тъй като ти също вече си член на нашето семейство, мисля, че няма да възрази, ако кажа и на теб, Блейс! Той е бил Войник на Бога!
— Войник на Бога ли? Имаш предвид, че като стотици други млади хора и него са го призовавали, за да воюва на чужди планети?
— Не, не! — поклати глава Джошуа. — Въпреки че баща ми е участвувал и в такива войни. Той никога не ми е разказвал подробно за тях. Не, да си Войник на Господа е съвсем друго, Блейс. Ако някога една църква е нападната от други църкви, то тя може да получи помощ от тези църкви, с които е в приятелски отношения. Имам предвид, че ще получи помощ от членовете на тези църкви. Татко се е сражавал не за своята, а заради други църкви.