Богинята на светлината

При въпросителния му поглед тя се усмихна широко и обясни:

— Испанглийски — лоша смесица от испански и английски. Аз определено не съм добра с езиците и завиждам на хора, които са многоезични.

Похвалата й накара Аполон да се почувства неудобно. Неговата „дарба“ за езици не беше нищо особено — поне не за бог на светлината. Беше един от дванадесетте безсмъртни, нямаше човешки език, който да не познава.

— Най-свободно използвам гръцки и латински — поправи се той.

— Какво беше онова, което ми каза, преди да отидеш в „Армани“? И то ли беше на гръцки?

Той харесваше начина, по който светлокафявите й очи отразяваха светлината на диамантения накит.

— Да, беше на гръцки. Казах „Довиждане, сладка Памела“. Знаеш ли, че на гръцки името ти означава точно това — всичко, което е сладко? Pan е всичко, а meli е сладко — като меда или нектара на цветята.

Тя се извърна от огледалата и погледна право в него.

— Нямах представа. Винаги съм мислила, че името ми е скучно и обикновено.

— То е всичко друго, но не и това, Памела.

Когато произнесе името й, акцентът му придаде тайнствено и прекрасно звучене. Естествено, той вероятно би накарал и думата „екскремент“ да прозвучи съблазнително, но тя призна в себе си, че много й харесва да научи как онова, което цял живот бе смятала за обикновено име, крие много повече в себе си.

— А твоето име? Какво означава Феб?

— Означава сияен — отвърна той.

Памела погледна нагоре към светлата коса и очите му, които бяха по-сини от лятното небе.

— Сияен — повтори тя. — Отива ти.

— Сега аз имам въпрос към теб — каза той, сменяйки елегантно темата. — Какво означава думата „гигантогромен“?

Нейният лек изблик на изненадан смях накара устните й да изглеждат още по-приканващи.

— „Гигантогромен“ е дума, която моята приятелка Ви и аз обичаме да използваме, но не мисля, че ще я откриеш в някой речник. Означава „гигантски“ и „огромен“ едновременно.

— Както испански и английски прави испанглийски — каза той.

Тя кимна.

— Мда.

— Значи „гигантогромен“ означава по-голям от „едър“ — каза той, след като и двамата си бяха спомнили, че тя го бе описала като гигантогромен.

Едно от многото пикола им отвори стъклените врати и те излязоха от Цезар Палас. Навън, разбира се, беше съвсем тъмно, но нощта беше изпълнена със светлини, звуци и въодушевление. Аполон и Памела стояха като замръзнали. И двамата бяха зашеметени от това, което ги заобикаляше. Цялото пространство пред Цезар Палас бе изпълнено с помпозни, изхвърлящи струи вода фонтани, осветени като сигнален огън, отправен към небето. Лимузини оставяха добре облечени двойки пред вратите и униформените камериери се суетяха наоколо като мишки в ливреи.