Богинята на светлината

А дали той не е гей? Погледна го, улови погледа на разкошните му сини очи и му се усмихна сексапилно. Той отвърна на усмивката й с подканяща топлота, която показваше едно — няма начин да не е хетеросексуален. Не, определено не е гей… Тогава какво не му е наред? Трябва да има нещо…

— Женен ли си? — рязко попита Памела.

Златистите му вежди се смръщиха.

— Не, никога не съм бил женен.

— А да не би да живееш с приятелка или нещо такова?

— Не.

— Значи си съвсем необвързан.

— Да — твърдо отвърна той.

Е, поне това си беше наред с него. Най-малкото на теория.

Без въобще да е подтикван от нея, той спря пред един магазин, наречен „Джей Стронгуотър“, специализиран в продажба на рамки за картини, украсени със скъпоценни камъни.

— Изработени са отлично — каза замислено той. — Този занаятчия има изключителен талант.

— Прекрасни са — Памела надникна във витрината и улови отражението на етикета на една съвсем малка рамка.

— Четиристотин и петдесет долара! За една малка рамка на картина! Не мисля, че са чак толкова прекрасни.

Аполон се обърна към нея и сложи нежно пръста си под брадичката й, повдигайки лицето й към своето.

— Мисля, че има картини, достойни за такава рамка.

Когато я погледна с онази съсредоточена напрегнатост (Как изобщо й беше минало през ума, че може да е гей?), тя усети вътрешно вълнение, сякаш отново бе в гимназията, а той бе нейният възлюбен. Със сигурност никога не би признала на глас нещо толкова ученическо, но това не правеше преживяването по-малко истинско. Стояха толкова близо, че усещаше уханието му — мъжественост, примесена с дъха на необработената коприна на ризата му и още нещо… нещо толкова неуловимо, колкото и съблазнително. Напомняше й на сгорещеност. Като топло слънце на бял плаж, където голи тела се наслаждават на волни…

Тя се засмя малко прекалено вятърничаво, дръпна лицето си от ръката му и тръгна напред.

— Феб… — Памела прокара пръсти през косата си, опитвайки се да успокои биенето на сърцето си. — Мисля, че си романтик.

Очите му заблестяха, когато й се усмихна.

— Добре.

Тя го изгледа преценяващо.

— На много мъже не би им харесало да ги нарекат романтични. Не е достатъчно мъжествено.

— Доста често мъжете са глупаци.

— Абсолютно съм съгласна с теб.

Аполон се засмя, забавлявайки се с нейната искреност.

— Трябва да знаеш, че не съм като повечето мъже. Също така трябва да знаеш, че възнамерявам да те потопя в романтика.

— О… — тя се запъна, несигурна как да реагира на това изявление.

Той отново се засмя и кимна с глава, но не каза нищо. Вместо това я гледаше. Думите му я бяха смутили. Харесваше му как страните й внезапно порозовяха. Късата коса правеше шията й невъзможно дълга. Тя подканяше устните му да докоснат мястото, където шията нежно преминаваше в рамото. Стилът на роклята й му беше толкова чужд, колкото и дрехите, които той носеше, но му харесваше как тази дреха обгръща тялото й в галещи окото, женствени линии и как се спуска под формата на сълза, разкривайки най-горната част на нежно закръглените й гърди. Памела беше малка и изящна, но беше истинска жена. Краката й изглеждаха дълги и слаби… Как пазеше равновесие на тези опасни обувки? Те не бяха нищо повече от ивица плат, закрепена за остриета. Колкото и да бяха странни, доставяше му удоволствие да гледа как караха прасците й да се издължават и стягат, а добре закръглените й задни части да се полюляват съблазнително, докато върви до него.