Далеч от очите, далеч от ума

Бритни и Кейти избухнаха в смях. След като стана свидетел на казаното от двете момичета в тоалетната след обяда, Аманда вече знаеше, че се преструват на развълнувани от злобата на приятелката си. Двете бяха такива лицемерки! Повече не й се слушаше. Отправи се към вратата и тогава й хрумна друга мисъл. Изтича на горния етаж и влезе в стаята си, отвори дрешника и грабна любимите си червени обувки тип пантофки. Не беше истинска кражба, каза си тя. Все пак си бяха нейни.

Когато се върна в дома на Трейси, вече минаваше шест часа и, понеже още беше невидима, никой не разбра, че се е прибрала. Ала отсъствието й очевидно не се бе отразило по никакъв начин на домочадието. Всъщност в къщата ставаше нещо — бяха дошли репортерка и нейният екип. Седморката на Девън бяха облечени в еднакви розови роклички. Явно беше, че майката на Трейси е ходила на фризьор, и дори баща й се бе прибрал по-рано от работа тази вечер.

Всички се бяха събрали в дневната и Аманда застана в ъгъла, за да разбере какво става. Пред камерата се беше изправила и говореше привлекателна жена:

— Промяната след раждането на многобройни близнаци в едно семейство е огромна, както от финансова гледна точка, така и от емоционална. Госпожо Девън, какво се случи със семейството ви след раждането на седемзнаците?

Майката на Трейси се засмя тихо и звънливо.

— Е, както можете и да предположите, животът ни се промени. Двамата с Джордж често излизахме на вечеря заедно, ходехме и на театър. Сега не можем да си позволяваме това толкова често.

— Тази вечер ще излезем — добави господин Девън — за пръв път от раждането им.

— Сега излизате по-рядко от финансови съображения ли? — попита журналистката.

Госпожа Девън погледна обидено.

— Не, в това отношение нямаме никакви проблеми. Ала е много трудно да се намери детегледачка, когато в дома има седем деца.

„Осем“ — поправи я мислено Аманда. „В дома има осем деца.“ Трейси може и да не беше симпатично малко детенце и навярно не се нуждаеше от детегледачка, ала това не означаваше, че не съществува.

Господин Девън додаде:

— Разбира се, нямахме нищо против да жертваме социалния си живот. Когато имаш седем дъщери, в дома ти винаги е веселие!

„Осем дъщери! Какво им става на тези хора? Въобще ли не им пука за Трейси? Да не би да са я забравили?“ Аманда наистина започваше да се дразни от тях.

— Мислили ли сте да имате още едно дете?

— Божичко, не — отвърна госпожа Девън. — Седем е предостатъчно!

Ето сега вече Аманда кипеше и не успя да се сдържи:

— Осем! Имате осем деца!

Един от операторите изкрещя, а друг мъж викна:

— Стоп! Какво стана?

Очите на оператора бяха ококорени и човекът посочи към Аманда.

— Това… това момиче! Тя просто се появи от нищото!

Значи отново беше станала видима. Какво облекчение. Но не и за оператора. Лицето му бе бледо и ръката му трепереше, докато сочеше.