Далеч от очите, далеч от ума

Беше денят, в който пускаха новите лотарийни фишове. Майка й винаги бе готова да стои на опашката с часове. Помисли си, че усилието трябваше да й донесе повечко късмет.

„Ако обичаш, би ли изключила малката си дарба? Имам право на неприкосновеност в собствените си мисли.“

— Сякаш ще ми е интересно нещо, което става в твоя малък мозък.

„Тогава спри да го четеш!“

Джена се опита. Ала не можа да пренебрегне реакцията на Аманда, когато завиха зад ъгъла.

„Олеле! Тя живее в Бруксайд Тауърс! Гадост!“

Жалко, че Аманда не можеше да прочете нейното съзнание — иначе щеше да узнае, че я нарича с всяка лоша, обидна дума, която някога бе измисляна. Ала Джена продължи да си напомня, както бе казала и на Аманда, че прави това заради Трейси. Затова си замълча.

Но защо бе така решена да помогне на Трейси? Двете не бяха приятелки, познаваха се само благодарение на часа за деца с дарба. И Джена не знаеше нищо за Трейси, понеже съученичката й не говореше много дори когато бе видима.

Тъй като нямаше представа дали Аманда е до нея, или зад нея, остави вратата на апартамента отворена. Когато долови недоволството й от факта, че се намира в такова сиромашко жилище, знаеше, че Аманда вече е влязла.

— Не е като двореца, с който си свикнала — заяви Джена, — ала е чисто.

„Какъв й е проблемът? Дори не мислех за нищо.“

Е, значи това беше очаквала Джена да долови от Аманда.

— Седни — нареди й тя и посочи канапето. Сетне си придърпа един стол. — С лице към мен ли си?

„Нима ще се опита да ме хипнотизира?“

— Не, не си падам по това. — Джена долови нещо друго в съзнанието на съученичката си и, без да иска, кимна. — Да, и аз съм на мнение, че Серена е някак странна. — Намръщи се. Да не би все пак да имаше нещо общо с Аманда снобката? — Как въобще се озова в Трейси? — попита я тя. Прочете отговора в съзнанието й, но й стана ясно, че момичето се опитва да я излъже. — Съжалила си я? Ха! Аманда Бийсън я е грижа единствено за Аманда Бийсън.

Джена се съсредоточи и опита да проникне по-дълбоко в мислите на невидимата, ала там нямаше кой знае какво за прочитане. Сега Аманда броеше наум на обратно от хиляда. Очевидно бе, че се опитва да попречи на Джена да научи повече за нея.

— Добре, добре, схванах. И аз не искам да те познавам по-добре. Както казах, правя го за Трейси. — Джена пое дълбоко дъх. — Трейси, знам, че си там някъде. Вината за това не е твоя, не си виновна, че Аманда е откраднала тялото ти. Ала трябва да бъдеш силна. Излез, разкарай я, превземи обратно тялото си.

„Налага ли се да звучи така насилнически?“

— Престани да мислиш! — скара й се Джена. — Не мога да достигна Трейси, ако продължаваш да се намесваш. Трейси, обзалагам се, че ме чуваш. Не знам защо ставаш невидима. Може би си просто срамежлива или нещо такова. Ала сега е, все едно напълно си изчезнала, и това е по-лошо. Така, ако излезеш, Аманда ще може да се върне обратно в малкия си принцески свят, а ти ще можеш да се върнеш в своя, и всичко ще е нормално, става ли? Трейси? Трейси! — Съсредоточи се толкова силно, колкото можа, ала усещаше единствено Аманда, която се опитваше много настървено да не мисли за нищо. — Предавам се. Въобще не мога да я чуя.