Далеч от очите, далеч от ума
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Далеч от очите, далеч от ума». Краткое содержание книги:
— Знам всичко за твоята специална дарба, Джена. Но ти няма да успееш да прочетеш моите мисли. Ако опиташ да го направиш, ще те сполети ужасно главоболие. Болката ще бъде непоносима. Това е постхипнотична заповед, Джена. Ти никога няма да можеш да прочетеш съзнанието ми. Разбираш ли ме?
Джена не вярваше, че може да говори или дори да кимне. Беше напълно парализирана. Ала явно бе успяла да отвърне някак, защото Серена каза:
— Добре. Сега, моля те, последвай ме.
И ето че Джена въобще не бе парализирана. Тя се изправи и последва Серена извън стаята. И тъкмо тогава осъзна какво бе източено от съзнанието й — волята. Щеше да изпълни всичко, което тази жена поиска от нея. Дори нямаше достатъчно свобода да се уплаши.
Слязоха по едно стълбище, стигнаха края на някакъв коридор и завиха надясно. Някак замъглено Джена разбра, че влизат в училищната столова.
Все още продължаваше последното обедно междучасие и тя долови шумотевицата и усети хората и хаоса, ала като че ли не бе част от това — беше, сякаш гледа сцената по телевизията, не наяве. Серена я преведе през помещението и влезе в сепарето, където обядват учителите. Двете застанаха току зад една колона, така че Джена да вижда преподавателите, но те нея — не.
Серена зашепна в ухото й:
— На масата седи един мъж със светлокафява коса и очила. Виждаш ли го? — Джена го видя, бе господин Джоунс, учителят по история. — През следващите няколко минути искам да четеш мислите му — каза стажантката. Тя остави ученичката си да стои там и отиде при масата.
Заради олелията в столовата момичето не успя да чуе нищо от онова, което Серена си каза с останалите преподаватели. Ала устните на стажантката се движеха и се усмихнаха, когато Серена седна до господин Джоунс. Без никакъв проблем Джена узна мислите на мъжа, всъщност неговото съзнание бе най-лесното, което някога бе прочитала.
„Да, готина е! Дали ме харесва? Дано. Чудя се дали си има приятел. Ако успея да я видя насаме по-късно, ще я поканя на среща.“
Серена се върна при ученичката си.
— Сега вече можем да си вървим — рече й тя и Джена я последва обратно в класната стая, от която бяха излезли преди малко.
— Е — каза младата жена, когато и двете се настаниха на местата си, — искам да ми кажеш какво си мислеше господин Джоунс, докато си говорих с него.
Джена нямаше избор. Също като папагал тя повтори онова, което бе подслушала:
— Да, готина е! Дали ме харесва? Дано. Чудя се дали си има приятел. Ако успея да я видя насаме по-късно, ще я поканя на среща.
Серена се усмихна.
— Отлично! Сега, Джена, ще те изведа от състоянието на хипноза. Отново гледай червената точка.
Стажантката вдигна кръглото нещо и този път го завъртя в обратната посока. Отново отмина странен отрязък от време — секунди ли, минути ли, Джена не можеше да каже.
Внезапно се почувства, сякаш някой е облял лицето й с чаша студена вода. Не беше мокра, ала бе съвсем будна.
— Не беше чак толкова лошо, нали? — весело рече Серена.
— Наистина ли бях хипнотизирана? — попита я Джена.
— Напълно — увери я жената. — Защо питаш?
— Защото си спомням всичко, което правихме.
Серена продължи да се усмихва.
— Разбира се, че си спомняш. Това не е някаква магия, Джена. Това е психологическа наука. Не се опитвам да те променя, само искам да те разбера, да разбера всички вас. Вие, децата със специални дарби, имате нужда от специално внимание.
— Но защо трябваше да…
Звънецът я прекъсна.
— Това е всичко, Джена. Можеш да вървиш в следващия си час.
Джена я зяпна. Серена бе отворила бележника си и беше напълно погълната да си записва нещо. Явно бе, че няма никакво намерение да отговаря на въпросите, които момичето искаше да зададе. Затова и Джена си тръгна.
Ала през остатъка от деня в училище тя продължи да мисли за странната случка. Беше прекарала цял учебен час със стажантката, петдесет минути. Ала онова, което бе станало, бе отнело едва около десетина минути. Нима Серена я бе накарала да върши неща, които сега Джена не помнеше? Или просто повечето време бе отишло в зяпане на въртящата се чиния и глупавата й червена точка?
Надяваше се да срещне Емили по някое време през деня, за да сравни своето преживяване в часа на стажантката е това на съученичката си. Когато училището свърши, забърза към изхода, където застана, за да изчака Емили.
Щом видя Аманда-Трейси да излиза, Джена извърна поглед, очаквайки другото момиче да направи същото. Ала вместо това, съученичката й се спря и я заговори.