Далеч от очите, далеч от ума
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Далеч от очите, далеч от ума». Краткое содержание книги:
Аманда остана слисана и напълно объркана. Какъв беше смисълът да си купуваш нови неща, ако никой не узнава колко скъпи са те? Винаги бе мислела, че приятелките й са впечатлени от цените на дрехите й.
— А как само се подигра на ризата на Шанън, онази с цветята, само защото майка й ги е избродирала собственоръчно — продължи Бритни. — Между нас казано, на мен ми се видя сладка.
— И на мен — рече Кейти.
Значи така говореха приятелките й за нея зад гърба й! И тъкмо в този миг Другата-Аманда влезе в тоалетната.
— Момичета, забравих да ви покажа — каза тя. — Вижте какво си купих вчера от „Сефора“.
Аманда доби усещането, че гледа любителско клипче, докато Другата-Аманда отваряше чантичката си и изваждаше малка кутийка.
— Това е туристически комплект за гримове с всичко необходимо, събрано на едно място. Вижте, дори си има мънички четчици и всичко останало. Беше суперскъп, но просто трябваше да си го купя.
— О, много ми харесва! — възкликна Бритни.
— Толкова е сладък! — ахна и Кейти.
„Двуличници такива“, възмути се Аманда.
В тоалетната влезе още едно момиче и тя се възползва от възможността да излезе. И понеже нямаше какво друго да прави, се запъти към стаята на деца с дарба.
Първа стигна там, ала мадам бе вътре със стажантката.
— Бих искала днес да започна с хипнотичните сеанси — тъкмо казваше Серена.
— Съжалявам — отвърна мадам, въпреки че не звучеше, все едно съжалява. — Днес имам да предавам много сложен урок. Няма да остане време.
Серена се усмихна.
— Господин Джаксън ми обясни, че мога да взимам учениците един по един и да работя поединично с тях в съседната стая, която не се ползва. Така че това няма да попречи на занятието.
— Ала ученикът, който отсъства, ще пропусне упражненията с останалите — запротестира мадам.
— Но замислете се само за потенциалните ползи, мадам. Вашата цел е да научите децата да се справят със своите… със своите особености. Проведени са множество проучвания, според които хипнозата може да влияе върху способността на човек да контролира лошите навици.
Аманда се възползва от възможността да се прокрадне от другата страна на бюрото и да огледа добре Серена. Честно казано, не можеше да разбере защо мадам се притеснява толкова много от младата жена. Добре де, Серена беше настоятелна, ала защо бе така подозрителна? Нима се опасяваше, че учениците ще харесат повече Серена като учител, отколкото нея самата? Ала мадам не изглеждаше като човек, загрижен за популярността си.
Пристигаха и другите ученици и мадам заговори по-спокойно на Серена:
— Техните навици, както ги наричате, не са лоши.
— Е, знаете какво имам предвид — отвърна стажантката. — А и имам позволението на господин Джаксън да проведа тези сеанси.
Мадам стисна устни. Сетне кимна.
— Добре, госпожице Ханкок.
— Наричайте ме Серена.
Мадам огледа стаята.
— Чарлс, моля те, върви с госпожица Ханкок и съседната стая.
— Не искам да ходя с нея — измърмори Чарлс.
— Стига, Чарлс, няма от какво да се боиш — лъчезарно го увери Серена. — Ще бъде забавно!
Жената стисна дръжките на инвалидната му количка и го избута извън стаята.
— Тя ще хипнотизира ли Чарлс? — попита Емили, когато двамата излязоха.
— Ще се опита — отвърна мадам. — Но не всички хора се поддават на хипноза. Различните индивидуалности може би имат… различни реакции.
На Аманда й се стори, че зърва лека усмивчица на лицето на мадам, ала изчезна прекалено бързо, за да бъде сигурна.
— Да видим сега — продължи учителката, оглеждайки отново стаята. — Днес има отсъстващи. Мартин е болен от грип, майка му се е обадила в канцеларията. А Трейси…
Джена я прекъсна:
— Трейси е тук, мадам. Убедена съм.
— Благодаря ти, Джена, но нима се налага да ти припомням, че не е възпитано да четеш мислите на Трейси без нейно позволение? Или нечии други мисли. Сега…
Ала отново бе прекъсната, този път от трясък, разтресъл цялата стая.
— О, боже — рече мадам. — Мисля, че хипнозата е разгневила Чарлс.
Миг по-късно вратата се отвори и разярената Серена нахлу вътре, следвана от Чарлс, който този път сам управляваше инвалидната си количка.
— Това… това хлапе накара стола ми да се прекатури! — ядно обясни стажантката.
— О, боже, това не е възпитано, Чарлс — сгълча го мадам, ала тонът й бе мек и Аманда можеше да се закълне, че зърва доволно пламъче в очите й. — Госпожице Ханкок, тоест, Серена, защо вместо това не отведете Кен?