Далеч от очите, далеч от ума
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Далеч от очите, далеч от ума». Краткое содержание книги:
„Не можеш да се предадеш, аз трябва да се махна от тук! Върни я обратно!“
— Нали ти казах, че не мога! Гледай сега, някога да ти е хрумвало, че може би тя не иска да се връща?
„Искаш да кажеш, че мога завинаги да остана затворена в Трейси?“
Джена бе пощадена и не й се наложи да отговаря на този въпрос, защото входната врата на апартамента се отвори.
— Здрасти, миличка! — викна майка й.
— Здрасти, мамо. — Джена неспокойно погледна към мястото, където бе седяла Аманда.
— Познай! Купих петдесет лотарийни билета!
Джена се досети, че майка й си е пийнала няколко питиета, преди да купи повече фишове от обичайния един.
— Защо, мамо?
— Сладкишче, просто имах предчувствие. Това е то! Това е нашата седмица!
— Сигурно, мамо.
Отново погледна към канапето и разбра, че Аманда все още е там.
„Махай се от тук“ — яростно си помисли, ала, разбира се, Аманда не умееше да чете мислите на хората. Всичко, което успя да долови от съученичката си, бе реакцията й по отношение на майка й.
— Умирам от глад, Джена, сладкишче. Има ли нещо за ядене?
— Не, мамо. Чаках те да си дойдеш и да ми дадеш пари, за да ида до магазина. Ей сега отивам.
Лицето на майка й се помрачи.
— Но аз нямам пари, Джена. Похарчих ги за лотарийните билети.
Джена въздъхна.
— Няма проблем, мисля, че имам скътани пет долара. Ще купя нещо — рече и се скова, усетила някакво много различно чувство, идващо откъм Аманда.
Съученичката й не чувстваше отвращение, нито дори недоволство. Беше съжаление. Аманда я съжаляваше.
Джена ядно стисна юмруци. Дори в нестабилното състояние, в което се намираше, майка й долови, че нещо не е както трябва.
— Сладкишче, добре ли си?
Какво можеше да й отвърне дъщеря й? Че ужасно много й се иска майка й да излезе от стаята, за да може да каже на Аманда къде да прати съжалението си?
И тогава осъзна още нещо. Нима бе възможно да усеща съчувствие от страна на Аманда? Момичетата като Аманда Бийсън мислеха единствено за себе си. Бе невъзможно да изпитва съжаление към нея. Затова, може би, бе успяла да установи контакт с Трейси!
И тогава разбра, че Аманда си отива.
— Чакай! — викна й тя.
Майка й я погледна озадачено.
— Какво каза, сладкишче?
Джена въздъхна и опита да задържи мислите на Аманда-Трейси, докато момичето излизаше от апартамента. Съжалението още се долавяше, но сега то бе примесено с друго чувство и Джена съвсем се обърка. Чувство й се стори нещо като… страх.
Това пък какво значеше?
11
Аманда не спря да си поеме дъх, докато Бруксайд Тауърс не изчезна от погледа й и не се почувства в безопасност. Дори не й се вярваше, че за малко да се забърка в още по-сериозни неприятности в този квартал. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе да съчувства на Джена. Да се превърне в Джена Кели за нея бе не по-малко отблъскващо от това да бъде Трейси Девън. Джена определено не можеше да се похвали с по-хубав живот от Трейси. Поне Девън живееше в хубава къща, където имаше храна в кухнята. И си имаше двама нормални родители.
Е, донякъде нормални. Бяха нормални със седемзначките. Ала с Трейси… Аманда не можеше съвсем да го разбере. Хубаво де, Трейси беше зубър и нямаше никакви приятели, но нима родителите не трябва да обичат децата си безрезервно, дори да са жалки? Колкото повече размишляваше за това, толкова повече осъзнаваше, че не Седморката на Девън са виновни за окаяното положение на съученичката й. Виновни бяха родителите.
В този миг въобще не бе в настроение да се срещне с тези родители, макар да не можеха да я видят. Затова реши да се възползва от невидимостта си и да навести мястото, за което се бе опитвала да не мисли.
Наистина ли беше изминала само една седмица, откакто напусна дома си? Имаше чувството, че е било преди много време. Странно, но беше забравила колко красива е къщата им. Аманда застана в края на алеята, просто за да се порадва на дома си.