Далеч от очите, далеч от ума

12

Когато Аманда-Трейси влезе в час в понеделник, Джена примигна два пъти. Някое от двете момичета в тялото явно беше прекарало много заети почивни дни. Не само че Аманда-Трейси беше видима, но влиянието на Аманда беше очевидно. Русата коса вече не бе сплескана и мазна, напротив, беше подстригана късо до брадичката и блестеше. Момичето носеше грим, не много, ала достатъчно, че очите му да изглеждат по-големи, а устните — украсени с розов цвят. А и дрехите — не бяха по вкуса на Джена, ала знаеше, че останалите деца в училището щяха да ги вземат за готини. Тази нова Трейси беше облякла дълга червена туника над джинси с дължина три четвърти и къс черен пуловер и бе обула червени обувки тип пантофки. Учебниците й бяха прибрани в платнена чанта, преметната на рамото й.

Беше различна и по друг начин. Ходеше с високо вдигната глава и правеше дълги уверени стъпки из стаята. Дори мадам изглеждаше заинтригувана.

Ала преди някой да успее да каже нещо, стажантката Серена влезе в помещението.

— Днес искам да видя Джена — заяви тя.

Младата жена говореше на мадам, ала Джена отвърна:

— Може би аз не искам да видя вас.

— Джена, това е грубо — измърмори мадам.

Емили се наведе към съученичката си.

— Не боли, Джена. Всъщност е забавно.

— Точно така! — весело каза Серена и се обърна към мадам. — И не забравяйте, имам позволението на директора господин Джаксън да се срещна с всеки от учениците насаме.

— Не съм забравила — тихо отвърна учителката. — Джена, моля те, би ли отишла с госпожица Ханкок? — рече тя и за пръв път на Джена й се стори, че успява да прочете нещо в съзнанието на мадам.

„И открий какво в действителност е намислила тази жена.“

Да не би да си въобразяваше? Или мадам наистина й беше позволила да проникне в главата й? Джена реши, че един сеанс със стажантката навярно щеше да бъде по-интересен от обичайните скучни петдесет минути в час.

— Добре.

Тя последва Серена в съседната стая. Помещението беше поредната класна стая, нищо необикновено. Серена накара момичето да седне. Джена се подчини и започна да се съсредоточава.

Ала преди дори да успее да проникне в съзнанието на жената, стажантката ненадейно извади кръгъл предмет с размерите на чиния.

— Искам да гледаш в червената точка в центъра, Джена — рече и натисна нещо върху чинията, която започна да се върти.

Джена опита да откъсне поглед, ала по някаква непонятна причина не съумя. Не успя и да затвори очи. И всяка възможност да прочете мислите на Серена се изпари, тъй като собственото й съзнание се изпразни.

Не, не точно изпразни. Джена беше в съзнание, знаеше, че седи в стаята и гледа чинията на Серена, ала нещо се случваше с мозъка й. Сякаш беше източен…

Мина известно време, но нямаше представа колко. Не можеше да свали очи от точката. Ала чуваше всичко.