Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Тя се отърси от шока и извика предупредително.
— Внимавай, Конлан! Вампири!
Но той и хората му вече гледаха нагоре, извадили някакъв вид кинжали. Остриетата блестяха като мед, подсилена с диаманти, красиви и смъртоносни. Подобно на самия мъж.
Райли, прибери се! Гласът на Конлан прогърмя в съзнанието й. Затвори проклетата врата и се скрий.
Но тя стоеше там, замръзнала, забравила телефона в ръката си. Тишината бе нереална — бойните сцени във филмите винаги бяха изпълнени с шумни сблъсъци на оръжия и викове. Но битката пред нея бе много по-ужасяваща поради почти пълната липса на звук.
Най-едрият вампир се приземи пред Конлан, с изваден меч. Конлан кръстоса кинжалите си, за да блокира удара, след това замахна яростно, поразявайки лявата ръка на вампира. С извъртане нагоре заби кинжала си в сърцето на нападателя и вампирът се сгромоляса на земята.
Още мъже дойдоха, тичайки откъм ъгъла на къщата й. Бяха облечени в черна кожа и дълги палта, като някаква всяваща ужас банда рокери. Един от тях, с коса, вплетена в синя, дълга до кръста плитка, наруши тишината. Той изрева — име, предизвикателство — нещо, което прозвуча като „Посейдон!“, а след това полетя във въздуха с яростен скок, извадил меч и кинжал пред себе си. Приземи се върху вампир, който се опита, но не успя, да се измъкне от пътя му.
Синекосият заби и двете си оръжия във врата на кръвопиеца с извъртане на очевидно мощните си ръце, докато все още крещеше яростно, а после издърпа остриетата.
Райли стоеше, без да мига, докато ръкопашен бой и звуци от сблъсъци на мечове огласяха нощната тъма около нея. Съсредоточена единствено върху главата на вампира.
Главата, която падна от тялото му и се претърколи, спирайки няколко крачки по-нататък, точно до неразлистилите й се азалиеви храсти.
Тя сграбчи рамката на вратата с една ръка, бавно клатейки глава напред-назад, докато надигащата се мъгла заплашваше да засенчи видимостта й…
Това не се случи, нали? Защото никой не обезглавява вампири на моравата ми, нали така? Това не може да е полезно за тревата. Или за азалиите.
Тя разпозна симптомите, безпристрастно. Изпадаше в шок. Вцепененост, замъгляване на зрението, завладяващ студ… Тогава погледна нагоре и срещна погледа на Конлан. Той усети ужаса й. Това вероятно го бе разсеяло, защото беше сигурна, че не е видял вампира зад себе си, който му се нахвърли, целейки се с меча си в гърба му.
Вцепенението й се разби на малки парченца.
— Не-е-е! — извика и се втурна през входа към тях. Без да се замисля. Водеше я неотложността на събитията. Трябваше да му помогне. Трябваше да го защити.
Трябва да го защитя.
— Остави го намира! — извика тя. Скочи на гърба на вампира и уви ръце около врата му, за да го сграбчи за гърлото. Опитваше се да го задуши.
Но беше прекалено късно. Вампирът изсъска към нея, докато издърпваше обратно меча си, от който капеше кръвта на Конлан.
— Веднага го остави намира! — повтори тя, обезумяла от ярост. Уроците по самозащита си казаха своето, протегна пръсти и ги заби в плътта с тактика, която смътно си спомняше.
Атакувай очите, Райли. Няма значение колко са едри, винаги можеш да се целиш в очите.
Тя заби пръсти в тях и й се догади, когато усети как ноктите й се заравят в меката тъкан. Вампирът изпищя с агония и се извъртя, за да отблъсне ръцете й от себе си.
Събори я на земята.
Той се обърна, опипвайки кървящите си очи и Райли се опита да изпълзи назад, за да избяга. Тогава вампирът изрева отново от силна болка и от грозните му зъби се разхвърча слюнка. Той се съсредоточи върху Конлан, който лежеше съвсем неподвижно до нея. Вампирът изтегли назад единия си обут в ботуш крак, с очевидното намерение да ритне Конлан в главата.
Райли пое дълбоко въздух и извика с все сили. Хвърли се пред вампира, за да препречи по някакъв начин кракът му да строши черепа на Конлан.
Градушка от медни остриета разсече въздуха над нея и се спря в гърдите и гърлото на вампира. Кракът му трепна и той се олюля. Дъга от син огън… или електрически поток… или нещо нечовешко, не, нито смъртен, нито дори вампирите разполагаха със сини кълбовидни мълнии, какво по дяволите… се изстреля от ръцете на един от хората на Конлан и изпепели главата на вампира.
Изпепели. Унищожи.
Когато Райли рухна върху неподвижното тяло на Конлан, тя започна да се смее.