Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Някой е стрелял по теб?
Тих, опасен. Съвсем различен вид тръпки преминаха по тялото й от абсолютната мъжка сила в гласа му. Не че тя беше от типа жени, които веднага пламваха, щом им се изпречи някой готин мъжкар.
— Добре съм. Той е мъртъв, така че зарежи държанието от рода на „аз съм законът“.
Но гласът му прозвуча отново и тя замръзна на място, имаше нещо самодоволно и неподправено мъжествено в думите.
Мислиш, че съм разкошен, х-м-м?
Райли завъртя очи. Очевидно дори и в страната на халюцинациите мъжете имаха огромно его. Тя се зачуди неволно какво ли още е огромно при него и едва когато лицето й пламна, осъзна за какво си мисли.
Не отивай там, Райли.
Може би аз съм само плод на твоето въображение — каза той, нотка на благоразумие и развеселеност звънтеше в думите му в ума й. Може би не трябва да поглеждаш през прозореца.
— Какво? — тя притича до прозореца и дръпна щорите нагоре, вглеждайки се диво надолу към миниатюрната си градина. Там стояха четирима, не, петима мъже, застанали в неправилен кръг около Конлан. Забеляза, че всички те бяха огромни като него и облечени в черно, преди да насочи вниманието си към фигурата, стояща сама по средата. Гледайки нагоре към нея.
— О, мамка му, това си ти — прошепна тя, поставяйки ръце на прозореца, пленена от погледа му.
Да, определено съм аз. Ако съм само плод на твоето въображение, може ли да кажа, че ще ти бъда много признателен, ако… преосмислиш… облеклото си, преди да се покажеш пред хората ми? Гласът му, звучащ в ума й, стана дрезгав. Не че не оценявам избора ти на облекло за сън.
Поглеждайки надолу към тялото си, бузите на Райли пламнаха. Носеше само стар, износен зелен потник, върху който имаше избелял златист надпис „Умните момичета са върха“ върху дантелено бельо. Едно доста оскъдно бельо.
С горящо лице, тя отстъпи от прозореца, несигурна дали да се страхува, да се срамува, или да се вълнува, че той беше истински. Истински и стоеше отвън пред къщата й. Тя се спря на комбинация от трите и дишането й изведнъж стана повърхностно и забързано. Но по някакъв начин бе надникнала вътре в сърцето му, спомените му, дори душата му и там имаше чест и почтеност — нито намек за наклонности на сериен убиец. Е, освен ако не се спреше на вариант А: плод на въображението й. По дяволите, това беше объркващо.
Във всеки случай имаше няколко въпроса към него. Тя беше социален работник, за бога. Да се поставя в опасност, бе в реда на нещата. И се бе намирала в ума на този мъж. Знаеше, че той няма никакво намерение да я нарани. Не беше сигурна от къде го знае, но бе убедена.
Докато навличаше чифт дънки, тя се засмя без много чувство за хумор.
— Второто ми име е Опасност.
Гласът прозвуча в главата й, отново развеселен. Радваше се, че може да му осигури толкова много забавления.
Тя буквално можеше да почувства смеха му вътре в себе си, когато той проговори. Или изпрати мисловни вълни. Или каквото там правеше.
Наистина ли? Аз бих предположил, че е Неприятност.
Тя се ухили преди да осъзнае какво прави. Първата й усмивка от доста дълго време.
— По-добре е да бъдеш подготвен за неприятности, Конлан, ако не можеш да ми дадеш добро обяснение какво правиш в предния ми двор.
Усмивката изчезна от лицето й. Страхотно, имаше и вариант В. Той беше някакъв откачен преследвач. Сякаш не й беше достатъчно за една нощ.
За цял живот.
Но тя не беше страхливка. Нито пък глупачка. Райли навлече един суитчър през глава и грабна телефона, за да набере бързо 911 при нужда. След това притича надолу по стълбите и надзърна през шпионката. Да, той беше още там. Конлан и някакви мъже, които несъмнено също идваха от страната на здравеняците.
Поемайки дълбоко въздух, тя отвори входната врата. И точно тогава адът се стовари върху тях.
Вампири. Отвсякъде се материализираха вампири.
Беше ги виждала и преди, разбира се, всеки беше. И то не само по CNN. Беше ги наблюдавала съвсем отблизо, дебнещи плячка из тесните улички и крайните квартали на града. Търсещи жертви, които с прекалено желание се поддаваха на измамното обещание за безсмъртие, примамваха младите, слабите, безнадеждните.
Но никога не бе виждала цели две дузини от тях да се спускат от небето, насочени към миниатюрната морава пред къщата й. Същата морава, на която стоеше Конлан с хората си.