Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Което, по нейни сметки, бе точно така.
Преди да му отговори, Конлан насочи вниманието си към Лиам, като напълно забрави за нея.
- Моля, заведи д-р Макдърмът и г-ца Бътлър в двореца.
Вторият мъж, който досущ много приличаше на принца, пристъпи напред, клатейки глава.
- Ще бъде по-добре, ако Лиам остане. В зависимост от това, което следва Джъстис и дебне от Пустошта, ще се нуждаем от още един чифт кинжали.
Лиам се поклони и на двамата.
- Принц Конлан, лорд Венджънс, за мен е чест да ви служа. Мисля обаче, че трябва да знаете, че д-р Макдърмът видя Нерей, когато получи видение, предизвикано от допира й със сапфира.
- Имаш предвид, когато ми го навря в ръцете, за което несъмнено трябва да си поговорим - добави Кийли, като прекъсна рапорта на Лиам. - Воин или не, трябва да знаеш, че след засадата, която ми спретна не бях много ентусиазирана да приема поканата.
Онзи, когото Лиам бе нарекъл лорд Венджънс се засмя, а смехът му го превърна от заплашителен воин в истински, могъщ мъж. Всеки един от тях излъчваше сексуален магнетизъм и Кийли се запита, дали не е попаднала в измислен свят, предназначен само за жени, които са сами от доста време.
- Да, МакХоти. Грешката определено е твоя - продължи Вен като прекъсна замаяните й размисли. - Жалко, че нямаме време да разберем цялата история. - След това се обърна към нея. - Наричай ме Вен, може ли аз да се обръщам към теб с Кийли?
- Разбира се.
- Страхотно. Но сега не е моментът, Кийли, като археолог предполагам, че си добра в намирането на разни неща. Завърти глава на север. Всъщност, просто върви напред към групата въоръжени мъже, които идват към нас. Виждаш ли ги?
Тя кимна, мислейки, че той има предвид слабата мъглявина от лявата страна на пътя, обграден с дървета. Зрението на атлантите вероятно е по-добро от това на хората.
- Вземете със себе си и г-ца Бътлър, ако е възможно - добави принцът, след което заедно с останалите воини се обърна към странно трансформираното огледало.
Лиам й се поклони, проявявайки безупречни обноски, независимо от опасността, която ги дебнеше.
- Благодаря ви за съдействието, д-р Макдърмът. Скоро ще...
Воините, намиращи се пред огледалната форма, закрещяха и ги прекъснаха. Силен тътен, подобен на гръм, премина през земята като при слабо земетресение. Кийли и преди бе преживявала срутвания и притежаваше инстинкти на археолог и здравословен страх, към всичко, което би могло да донесе тонове мръсотия, които да се строполят на главата й.
За разлика от предишните пъти, сега бе на земята и оглеждаше мястото за потенциални нестабилни постройки, които могат да паднат и да ги смажат. След като не видя такава, погледна към Тиарнан и забеляза, че лицето й е бяло като платно, а синините й изпъкваха още повече на бледото й лице.
- Няма много земетресения там откъдето идваш, а? - попита, като отиде до жената. -Може би трябва да последваш съвета им и да се размърдаш
Тиарнан вдигна трепереща ръка и изтъкна.
- Точно това искам - каза тя. - Но изглежда, че мъжът от другата страна се е насочил към теб.
Кийли се завъртя, за да може отново да погледне към блестящото огледало, прозорец, или каквото там беше. Когато го съзря, ахна и отстъпи една крачка назад. Защото мъжът, който виждаше през портала, покрит с кръв, мръсотия, ако не и нещо по-лошо, ръмжеше като диво животно. Съзнанието й отбеляза детайлите, макар и да се дръпна, когато го съзря. Дългата му, покрита с мръсотия плитка се размяташе, докато тичаше към нея. Мечът му, готов за атака, блестеше с ледена светлина, излъчвана от символите по острието. Той се приближаваше, минавайки през място, което не съществуваше в реалността, а по стъпките му вървеше създание, приличащо на таласъм.
Независимо че не можеше да го чуе, защото бариерата явно бе звукоизолирана, мъжът очевидно крещеше. Зловещата тишина, идваща от образа, си противоречеше с доказателствата, които ясно се виждаха: устата му бе отворена, зъбите показани, мускулите по врата му - изпънати, докато крещеше безгласно. Или поне, безгласно за всички тях отвъд бариерата.
И тогава забеляза последния детайл и нейното добре обмислено, безпристрастно, научно наблюдение се срина по силата на този факт. Хищникът, ужасяващият нападател, не обръщаше внимание на въоръжените воини около прозореца, а гледаше право към нея. И по някакъв начин й изглеждаше познат.
Пустошта
Първо се появи най-ярката светлина. Второ, Джъстис и Фарнасий видяха нещо, което приличаше на портал, поне отдалеч. Спъваха се на няколко пъти, след това бързо се отправиха, тръгнаха към, според тях, свободата или пък бе само мираж.