Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Алхимикът ми помага да стана от стола, а Удвил духва свещите и отваря капаците на прозорците, за да прогони от стаята миризмата на дим. Малката, сърповидна нова луна ме гледа, аз ѝ правя реверанс, преобръщам монетите в малката кесия, окачена на колана на роклята ми, и си намислям желание. Алхимикът се споглежда с Удвил, сякаш си мислят, че са прекарали цялата вечер с обикновено селско момиче, което съгласно поверието се кланя на новата луна и си пожелава любим, но не притежава познания, няма видения, и губи времето на всички.
— Няма значение — казва Удвил бодро, като ми предлага ръката си. — Сутринта заминаваме за Англия и цял месец няма да искат от вас да правите тези неща.
— Ще вземат ли огледалото с нас? — питам неспокойно.
— Огледалото и някои от книгите; но съдовете, пещта и наковалнята, разбира се, остават тук, хората ще продължат с работата си, докато ни няма.
— А откриват ли нещо?
Той кимва:
— О, да, негова светлост е рафинирал сребро и злато, постигайки по-висока степен на чистота от който и да било досега. Работи по нови метали, нови съчетания за по-голяма якост или по-голяма гъвкавост. И разбира се, ако успее да достигне до самия камък…
— Камъка ли?
— Наричат го философски камък. Той превръща метала в злато, водата — в еликсир на живота, който дарява на притежателя си вечен живот.
— Съществува ли такова нещо? — питам аз.
Той свива рамене:
— Много пъти са съобщавали за него, споменава се често в старите ръкописи, които негова светлост е превел тук. Из целия християнски свят и Изтока и понастоящем сигурно има стотици, навярно хиляди мъже, които работят със същата цел. Но негова светлост херцогът е в предните им редици. Ако успее да го открие, ако вие успеете да му помогнете да го намери, можем да донесем мир на Франция и на Англия.
Шумът в замъка, където се опакова багаж и върви подготовка за голямо пътуване, ме събужда призори и аз отивам в параклиса да изслушам утренята, докато слънцето изгрява. Свещеникът приключва със службата и започва да прибира свещените изображения, разпятието и дарохранителницата. Вземаме почти всичко със себе си.
В собствените ми покои придворните ми дами сгъват роклите ми в големи пътни сандъци и викат пажовете, за да завържат сандъците, и икономите — за да ги запечатат. Лично ще носят кутиите ми с накити, кожите ми ще бъдат пазени от отговорниците за домакинството. Никой не знае колко дълго ще останем в Англия. Удвил става много предпазлив, когато го питам. Явно съпругът ми не получава подобаваща подкрепа от своя племенник, краля, нито пък е финансиран както подобава от английския парламент, който трябва да вдигне данъците заради войната във Франция. Целта на пътуването е да се обясни на лордовете и парламента, че с английските монети може да се купи френската подкрепа; и че трябва да платят. Но никой не знае колко време ще мине, докато англичаните разберат, че не могат да получат армия даром.
Напълно объркана съм в цялата тази суматоха. Оставила съм книгите си, които Мадмоазел ми завеща, на съхранение в библиотеката на съпруга ми, и учените ще ги пазят, докато отсъстваме. Прибрала съм красивите ѝ карти при накитите си, за да са на сигурно място. Златната ѝ гривна с амулетите нося в кесия, окачена на шията ми. Не искам никой друг да ги докосва. Облякла съм се за път и съм изяла закуската си, сервирана в покоите ми от забързани прислужнички. Чакам бездейно: не знам с какво да помогна, а пък съм твърде високопоставена, за да може някой да ми възложи задача. Главната ми придворна дама ръководи всичко в покоите ми, затова аз просто трябва да почакам, докато всичко бъде готово за тръгването ни, а междувременно нямам какво друго да правя, освен да наблюдавам слугите и придворните дами, тичащи от една към друга задача.