Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Потегляме ходом. Настанявам се по-удобно на седлото, и ушите на Мери се насочват напред.
— Защо кралят на Англия не охранява бреговете си?
— Той е още дете и страната се управлява от другия му чичо, Хъмфри, херцог на Глостър. Негова светлост и херцогът на Глостър са чичовци на краля, регенти на Франция и Англия, докато кралят поеме в свои ръце властта.
— Кога ще го направи?
— Всъщност досега трябваше вече да го е направил — казва Удвил. — Той е на дванайсет години; все още момче, но достатъчно възрастен, за да управлява с добри съветници. И беше коронясан в Нотр Дам, в Париж, както и в Англия, разполага с парламент и съвет, чиито членове са дали клетва да му се подчиняват. Но той е напътстван от чичо си, херцог Глостър, и всичките му приятели; после обаче се случва другият му родственик, кардинал Боуфорт, много влиятелен и убедителен човек, да го принуди да промени решенията си. Двамата го тласкат ту в една, ту в друга посока, и той никога не се вижда с нашия господар, херцог Бедфорд, който не може да направи друго освен да му пише, опитвайки се да го накара да се придържа към един път. Твърди се, че кралят изпълнявал волята на онзи, който е говорил с него последен.
— Но във всички случаи, дори той да беше по-зрял и по-уверен, пак нямаше да има пари да плати нови защитни укрепления откъм морето, пък и английските лордове не прилагат закона навсякъде из земите си, както би трябвало. Сега ще яздим в тръс.
Изчаква ме да притисна с крака хълбоците на Мери, и тя потегля напред в тръс, докато аз седя тежко, като охранен рицар, потънала дълбоко в седлото.
— Това е добре — казва той. — Сега тръгнете напред в лек галоп.
— Казахте тръс!
— Справяте се толкова добре — казва той с широка усмивка. Пришпорвам Мери да продължи и тя потегля в чевръстия си, лек галоп. Малко се страхувам, когато стремената ги няма, за да ги използвам за равновесие, но той е прав — успявам да седя на седлото и да притискам Мери с крака, докато яздим в лек галоп по крайбрежния път, докато той ми дава знак с ръка да забавя, после да спра.
— Защо трябва да уча това? — питам задъхано, докато той отново слиза от коня, за да върне стремената ми по местата.
— В случай, че изгубите стремената, или едното се счупи, или ако се наложи да потеглим на коне някой път, когато можем да намерим коне, но не и седла. Добре е да бъдете подготвена за всичко. Утре ще упражняваме езда без седло. Ще направя от вас съвършена ездачка. Вече може да ви се има доверие, че ще издържите по време на дълга езда.
Той се мята отново на собственото си седло и насочваме конете към дома.
— А защо английските лордове не прилагат управлението на закона из цялата страна? — питам, връщайки се към нашия разговор. — Във Франция има две законни управления, двама крале. Но поне благородниците се подчиняват на кралете, които управляват в тяхната част от страната.
— В Англия всеки благородник си създава собствено малко феодално владение — казва той. — Използват тревожните времена като прикритие, за да служат на собствените си интереси, да се сдобиват със собствена земя, да воюват със съседите си. Когато младият крал все пак реши да поеме властта, ще открие, че трябва да отправи предизвикателство към същите хора, които би трябвало да бъдат негови приятели и съветници. Тогава ще има нужда от негова светлост херцога до себе си.
— Ще трябва ли да заминем за Англия и да живеем там? Ще трябва ли да живея в Англия? — питам тревожно.
— За мен това е родината — казва той простичко. — Един акър от Англия, дори в най-лошото си състояние, струва колкото десет квадратни мили от Франция.
Поглеждам го неразбиращо и казвам:
— Всички вие, англичаните, сте еднакви. Всички си мислите, че се радвате на особена Божия благословия, само защото сте разполагали с дълги лъкове при Азенкур.
Той се засмива:
— Наистина сме благословени — казва. — Прави сме, когато го мислим. Осенени сме от Божията благословия. Може би, когато отидем в Англия, ще имам време да ви покажа дома си. Тогава може би ще се съгласите с мен.
Изпитвам лека тръпка на удоволствие, сякаш предстои да ми се случи нещо прекрасно.
— Къде е домът ви? — питам.
— Графтън, Нортхамптъншър — казва той, и долавям обичта в гласа му. — Вероятно най-красивите земи в най-хубавата страна на света.
Правим още един опит за гадаене в огледалото, преди то да бъде опаковано, за да пътува с нас, когато потеглим към Англия. Негова светлост много иска да предскажа дали за него е безопасно да напусне Франция. Претендентът на Арманяк няма нито пари, нито армия, и е зле съветван от своята свита от фаворити, но въпреки това милорд Джон се страхува, че ако отиде в Англия, няма да има кой да опази Франция от този човек, който претендира да бъде неин крал. Напълно се провалям в съпружеския си дълг да го посъветвам: не виждам нищо. Слагат ме да седна на един стол и аз се взирам в ярката отразена светлина на свещите, докато главата ми се замайва и, макар да съм далеч от припадък, има сериозна опасност да заспя. В продължение на два часа негова светлост стои зад мен и ме разтърсва за рамото, когато види главата ми да клюма, до момента, в който алхимикът изрича тихо: „Не мисля, че Зрението ще я споходи днес, милорд.“ Тогава херцогът се обръща и излиза с тежки крачки от стаята, без да ми каже нито дума.