Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Събужда ме шум от стъпки. Незабавно осъзнавам, че съм се изгубила в гората, че съм в опасност и че съм допуснала лекомислено да заспя. Озъртам се в паника, в мрак, и скачам, а Мери, която е заспала със сведена глава до мен, рязко се обръща и се втренчва напред, с наострени уши, когато двете виждаме фигура на мъж, тъмен силует в измамния полумрак.
— Кой е там? — питам, стиснала с ръка камшика си. — Внимавайте! Имам меч!
— Аз съм, Удвил — казва рицарят и се приближава, за да мога да го видя. Изглежда блед, сякаш е не по-малко изплашен от мен. — Добре ли сте, милейди?
— Боже мой, Боже мой, Удвил! Толкова се радвам да ви видя!
Изтичвам напред с протегнати ръце и той пада на колене, хваща ръцете ми и ги целува пламенно.
— Милейди — прошепва. — Милейди. Слава Богу, че ви намирам здрава и читава! Невредима ли сте?
— Да, да, просто си почивах, заспах, вървях толкова дълго, опитвайки се да стигна обратно до пътя, но после постъпих толкова глупаво — седнах и заспах…
Той се изправя на крака, препъвайки се.
— Не сме далече, търся ви цяла вечер, но не сме далече.
— Късно ли е вече?
— Не по-късно от единайсет часа. Всички ви търсим. Херцогът е обезумял от тревога. Опитвах се да проследя дирите ви… но никога нямаше да ви намеря, ако не беше…
— А негова светлост херцогът в безопасност ли е? Засада ли беше?
Той поклаща глава:
— Някакъв глупав селянин, който сечал дърво, повалил и друго отсреща. Никой не е пострадал; просто лош късмет, че бяхме там по това време. Всички се страхувахме само за вас. Паднахте ли?
— Не, тя побягна заедно с мен, но не ме хвърли. Тя е добра кобила, побягна само защото се страхуваше, и после спря.
Той се поколебава:
— Тя ме доведе при вас — казва. — Истинско чудо е. Видях я в гората и тя ме доведе при вас.
Задържам поводите, които съм вързала за китката си:
— Не съм я пускала.
— Бяхте я завързала, така ли?
Той оглежда малката поляна, сребристата лунна светлина по водата, сенчестата тъмнина на дърветата, сякаш търси нещо.
— Да, разбира се. Но ѝ свалих седлото, както ми показахте.
— Видях я — казва той с равен тон. — Беше пусната на свобода, в гората.
— Беше тук през цялото време. Държах поводите ѝ.
Той поклаща глава, сякаш за да се отърси от объркването си.
— Добре сте се справили. Ще ѝ сложа седлото, и после ще ви отведа до пътя.
Вдига красиво изработеното седло и го плъзва върху гърба на Мери. Затяга ремъка на седлото, после се обръща да ме повдигне. За миг се поколебава, с ръце върху талията ми. Сякаш телата ни са се слели, почти без нашата воля: главата ми върху рамото му, ръцете му върху талията ми. Сякаш нещо ни притегля един към друг, както става с окачените на тавана планети в библиотеката на негова светлост. Бавно осъзнавам, че съм изпълнена с чувство, което никога не съм изпитвала преди, бавно си давам сметка, че това е копнеж. Вдигам лице към него, и потъмнелите му очи се свеждат към мен, ръцете му са топли, лицето му — почти удивено, когато усеща желанието, което бавно пулсира в мен. Дълго стоим така, заедно. После, без нито дума, той ме повдига на седлото, изтупва роклята ми, подава ми шапката, и повежда Мери през гората към пътя.
Крепостта в Кале, Франция
Юни 1433 г.
Отново сме настанени в голямата гарнизонна крепост в Кале, Удвил е посрещнат като неин комендант, но милорд казва, че все още не може да го освободи, за да се премести окончателно там. Стоя край бойниците най-горе на замъка и гледам тревожно нагоре към знамето на кулата над главата ми, което плющи и се дипли на усилващия се вятър.
— Бурно ли ще бъде морето? — питам съпруга си.
Той ми хвърля поглед:
— Нима се страхуваш? Нали водата е твоят елемент.
Прехапвам устна, за да възпра резкия си отговор. Лично аз не смятам, че ако имаш за прародителка водна богиня, си застрахован срещу морска болест, нито пък, така погледнато, срещу корабокрушение.
— Малко се страхувам. Вълните изглеждат много високи: винаги ли са толкова големи? Винаги ли се разбиват толкова високо в пристанищната стена? Не си спомням да са били такива преди.
Той хвърля поглед към морето, сякаш за пръв път решава да ги прецени.
— Може би е малко бурно. Но ще потеглим при следващия прилив. Това пътуване е прекалено важно за нас, за да го отлагаме. Трябва да стигна до Англия. Ще отправя обръщение към членовете на парламента: те трябва да осъзнаят, че трябва да се отпуснат средства, за да платим на войската за този сезон на кампанията във Франция. И трябва да намеря някакъв начин да накарам брат си Хъмфри да работи в сговор с чичо ни, кардинал Боуфорт. Младият крал… — Той млъква рязко: — Е, добре, във всеки случай ние трябва да заминем и не мисля, че пътуването ще ти причини особено неудобство; не би трябвало да има опасност. Не можеш ли да успокоиш водите? Навечерието на Еньовден е; нима нямаш сили да направиш една малка магия тъкмо тази вечер?