Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Свивам рамене:
— Не искам повече алхимия — настоявам. — Не и в двора на конюшнята, нито където и да било другаде. Ще я наричам Мери, но ние с нея ще знаем истинското ѝ име.
— Аз също ще знам — казва той; но аз вече съм му обърнала гръб и измъквам стиски сено, за да ги дам на кобилата.
— Вие не сте от значение — отбелязвам.
Яздя кобилата си всяка сутрин, с въоръжен ескорт от десетима мъже пред мен и десетима — отзад, и Удвил до мен. Минаваме през улиците на Париж, извръщайки поглед от просяците, умиращи от глад в канавките, и не обръщаме внимание на хората, които протягат умолително длани към нас. В града се шири ужасяваща нищета, околността е почти опустошена, фермерите не могат да откарат произведеното до пазарите, а едната или другата армия постоянно тъпчат посевите. Мъжете бягат от селата си и се крият в горите от страх да не бъдат взети като войници или обесени като предатели, затова няма кой друг да обработва нивите освен жените. В града хлябът струва повече, отколкото човек би могъл да припечели, освен това няма друга работа освен войнишкото занятие, а англичаните отново закъсняват със заплащането на войската. Удвил дава заповеди да яздим по улиците в лек галоп не само поради страх от просяци, но и поради страх от болести. Предшественицата ми, херцогиня Ан, умря от треска, след като бе посетила болницата. Сега негова светлост заявява, че не ми позволява дори да говоря с някой бедняк, а Удвил ме превежда припряно през улиците и аз не мога да си поема дъх, докато не излезем от градските порти, прекосявайки онова, което някога е било изпълнени с работници градини — плодородната обработваема земя, която се простира между градските стени и реката. Едва тогава Удвил заповядва на въоръжените мъже да спрат, да слязат от конете и да ни изчакат, докато двамата поемаме надолу до реката, по крайбрежната пътека, откъдето се теглят баржите, и слушаме шума на водата, сякаш сме семейна двойка, излязла на езда из мирна околност.
Яздим един до друг, като приятели, и не говорим за нищо важно. Удвил ми помага с ездата: никога не съм яздила такъв хубав кон като Мери, и той ми показва как да седя изправена на седлото и да я пришпорвам, така че да извие шия и да удължи крачка. Показва ми как самият той язди, когато конницата се впуска в атака, приведен ниско над шията на коня си, като ме изпреварва надолу по пътеката и потегля с гръмък тропот отново към нас, спирайки в последния момент, така че Мери се подплашва, тръгва с рамото напред и танцува на едно място. Учи ме да скачам с кобилата, като слиза от коня си, за да довлече клонки напряко върху пустия път, струпвайки ги все по-високо и по-високо, докато увереността ми се засилва. Учи ме на упражненията, на които го е учил неговият баща по пътищата на Англия: ездови упражнения за подобряване на равновесието и увереността: да седя странично, като момиче, което язди на допълнително седло, да се отпускам назад, легнала върху коня, със седлото под кръста ми, докато конят подтичва, после да седна изправена и да протегна първо едната си ръка, а после другата към небето, да се навеждам ниско, за да докосна стремената — всичко, което кара коня да привикне с мисълта, че трябва да се движи спокойно и сигурно, каквото и да прави ездачът, каквото и да се случва около него.
— Неведнъж конят ми ме е отнасял до безопасно място, когато съм бил ранен и не съм имал понятие къде отиваме — казва Ричард. — А баща ми носеше знамето пред Хенри V Английски, и затова яздеше в галоп през цялото време, само с една ръка върху поводите. Вие никога няма да яздите в битка, но можем да попаднем в беда тук или в Англия, затова е добре да сте уверена, че Мери ще ви пренесе през всичко.
Слиза от коня, взема стремената ми и ги кръстосва пред мен, за да не пречат.
— Ще изминем една миля в тръс, без стремена. За да подобрите равновесието си.
— Как е възможно да попаднем в беда? — питам, докато той се качва отново на коня си.
Той свива рамене:
— Само преди няколко години имаше план да устроят засада на херцога, когато се връщаше в Париж, и тогава той и херцогиня Ан трябваше да хванат горските пътеки и да заобиколят вражеския лагер. Освен това научих, че сега пътищата в Англия са също толкова несигурни, колкото и онези във Франция. По всички английски пътища има крадци и пътни разбойници, а близо до крайбрежието пък има пирати, които слизат на суша, вземат пленници и ги продават в робство.