Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
До пладне сме готови за тръгване, макар че отговорниците за домакинството, за конюшнята и оръжейната все още опаковат вещи. Негова светлост ме хваща за ръка и ме повежда надолу по стълбите, през голямата зала, където слугите са се подредили, за да се поклонят и да ни пожелаят сполука по време на пътуването. После излизаме в двора на конюшнята, където примигвам при вида на кавалкадата, която се приготвя да потегли. Прилича на малък подвижен град. Тук е въоръжената стража: пътуваме със стотици войници, някои — в доспехи, но повечето — в ливреи, и те чакат до конете си, като отпиват последна глътка ейл и се шегуват с прислужничките. Има поне петдесет дървени каруци, които чакат, подредени: онези, които пренасят ценните вещи — начело на редицата, със стражи отпред и отзад; сандъците са закрепени с вериги отстрани към каруците и запечатани с големия печат на Бедфорд. Отговорниците за домакинството ще пътуват с тях и всеки отговаря за определена част от товара. Вземаме всичките си завивки, прибори за хранене, стъклени съдове, ножове, лъжици, солници, съдове за подправки. Къщните мебели също се товарят, камериерът, отговарящ за спалнята на негова светлост, е наредил внимателно да разглобят голямото легло на милорд с неговите завивки, завеси и балдахин, а служителите от моите покои носят моето легло, моите маси, моите красиви турски килими, има цели две каруци само за превозването на гоблените от дома.
Кухненските слуги са натоварили най-важните си пособия на друг керван от каруци; караме храна, както и кокошки, патици, гъски, овце и две крави, които ще вървят зад каруците, за да ни дават прясно мляко всеки ден. Соколите от помещението за ловни птици са натоварени на собствената си специално изработена стойка за пренасяне, където могат да стоят, заслепени от качулките си; а кожените завеси вече са завързани, за да ги закриват, та да не се плашат от шума по пътя. Хрътките за лов на елени на негова светлост ще тичат успоредно с процесията, хрътките за лов на лисици ще бъдат напъдени най-отзад. Началникът на конницата е впрегнал всички работни коне в каруците, а всички резервни ездитни коне са обяздени и поверени на грижите на коняр, който язди един кон и води по един от двете си страни. И това е само половината от процесията. Каруците, които пренасят най-важните вещи, с които да си създадем удобства довечера, когато спрем в Санлис, вече са заминали: тръгнаха призори. А сред целия този шум и хаос Ричард Удвил се качва с усмивка по стълбите, покланя се на негова светлост и на мен, и казва, сякаш в двора не кипи истински ад:
— Мисля, че сме готови, милорд, а винаги могат да ни изпратят онова, което сме забравили.
— Конят ми? — пита херцогът. Удвил щраква с пръсти и един застанал в очакване коняр извежда напред едрия боен кон на негова светлост.
— Милейди в носилката си ли ще пътува?
— Нейна светлост каза, че иска да язди.
Негова светлост херцогът се обръща към мен:
— Пътят е дълъг, Жакета, напускаме Париж, потегляме на север и довечера ще преспим в Санлис. Ще бъдеш на седлото цял ден.
— Мога да се справя с това — казвам, и хвърлям поглед към Удвил.
— Кобилата ѝ е силна, направихте добър избор — казва той на съпруга ми. — А херцогинята е добра ездачка, ще бъде в състояние да издържи. За нея вероятно това ще е по-приятно, отколкото да се тръска в носилката, макар че ще се погрижа тя да ни следва, така че херцогинята да може да се прехвърли, ако се измори.
— Много добре тогава — съгласява се херцогът. Усмихва ми се. — Компанията ти ще ми бъде приятна. Как нарече кобилата си?
— Наричам я Веселата Мери — казвам.
— Дано даде Бог всички да сме весели — казва той, като се качва на издигнатото стъпало, за да се настани с усилие на седлото. Удвил ме хваща за талията и ме повдига на седлото, а след това се отдръпва, докато придворната ми дама се втурва напред и издърпва дългите поли на роклята ми, така че да се спускат от двете страни, скривайки кожените ми ботуши за езда.
— Добре ли сте? — пита ме тихо Удвил, застанал близо до коня, докато проверява дали коланът на седлото е достатъчно стегнат.
— Да.
— Ще бъда точно зад вас, ако ви потрябва нещо. Ако се изморите, или имате нужда да спрете, просто вдигнете ръка. Ще бъда нащрек. Ще яздим два часа, а след това ще спрем да се нахраним.
Съпругът ми се изправя в стремената. Изревава „За Бедфорд!“, и всички в двора на конюшнята изкрещяват в отговор: „За Бедфорд!“ Разтварят големите порти и негова светлост поема начело, навън, през претъпканите улици на Париж, където хората ни зяпат и просят милостиня или услуги, а след това — през голямата северна порта, и ние напускаме града, отправяйки се към Ламанша и към Англия — непознатият бряг, който трябва да наричам свой дом.