Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Сакс се изсмя. „Детектив“ Райм.
- Край - каза тя и погледна задната седалка на колата. Чудеше се какво ли има в черните куфари.
Два и четиридесет.
Телефонът на Райм иззвъня. Том вдигна слушалката:
- Диспечерката от централното управление е.
- Свържи ме.
Тонколоната над леглото изпука.
- Детектив Райм, сигурно не ме помните, но аз работих в ЦСО, когато бяхте началник. Цивилна. Бях диспечерка. Ема Ролинс.
- Разбира се, че ви помня. Как са децата, Ема?
Райм веднага си спомни едрата засмяна негърка, която гледаше пет деца и затова работеше на две места. Спомни си я как натиска копчетата с дебелите си пръсти и как веднъж дори счупи един телефон.
- Джеръми започва колеж след две седмици, Дора все още играе в театъра, или поне така си мисли. Малките също са добре.
- Лон Селито ли ви нае?
- Не. Чух, че работите по случая, и изгоних някаква новачка, да отговаря на 911. Казах ѝ, че Ема ще поеме работата.
- Какво имаш за нас?
- Работим, по списъка на компаниите, произвеждащи болтове. Имаме и един каталог на разпространителите на едро. Ето какво открихме. По буквите, изрязани върху главата, КЕ. Произвеждат се специално за „Кон Ед“.
По дяволите! Разбира се.
- Означени са по този начин, защото са различни от повечето болтове, които се продават от компанията - 23,5 милиметра и резбата е по-гъста, отколкото на останалите болтове. Произвеждат се от „Мичиган тул анд дай“ в Детройт. Използват се само в Ню Йорк. Произведени са преди шестдесет-седемдесет години. С тяхна помощ се осигурява максимално плътна връзка между тръбите. Осигуряват по-голяма близост между невестата и младоженеца в първата брачна нощ, както се изрази човекът от фирмата. Явно искаше да ме накара да се изчервя.
- Ема, страхотна си. Ще останеш ли на разположение?
- Разбира се.
- Том! - изкрещя Райм. - С този телефон няма да стане. Искам сам да мога да се обаждам. Това чудо, дето реагира на човешки говор, на компютъра. Мога ли да го използвам?
- Не си си го поръчал.
- Не съм ли?
- Не.
- Е, сега ми трябва.
- Само дето го нямаме.
- Направи нещо. Искам сам да водя разговорите си.
- Тук май имаше някакво механично устройство за набиране.
Том започна да рови в някаква кутия до стената. Намери малък електронен апарат - с единия проводник към телефона, с другия към джойстика, монтиран до бузата на Райм.
- Много е неприятно!
- Нямаме друго. Ако бяхме сложили инфрачервения детектор над главата ти, както предложих преди две години, щеше да звъниш на секстелефона, когато си поискаш.
- Прекалено много жици.
Райм се изплю.
Вратът му внезапно се сгърчи и главата му избута джойстика извън обсег.
- Мамка му!
Той се изнерви. Беше изтощен, вратът го болеше, също и главата. Очите - още повече. Глождеха го и - което бе още по-мъчително - почувства желание да разтърка с пръсти клепачите си. Нормален за всеки здрав човек жест.
Том нагласи апарата.
- Как работи? - попита Райм.
- Ето екрана. Виждаш ли го, върху апарата? Местиш ръчката с глава, докато нагласиш стрелката върху желаната цифра, изчакваш една секунда и цифрата е запомнена от компютъра. После отиваш на следващата. Когато си готов с целия номер, натискаш ръчката насам и телефонът започва да набира.
- Не действа - изръмжа отчаяно Райм.
- Трябват ти упражнения.
- Няма време!
- Прекалено дълго вдигам телефона вместо теб - изсъска Том.
- Добре, добре - Райм понижи глас (неговият начин да се извини). - По-късно ще се упражнявам. Би ли ме свързал с „Кон Ед“? Искам да говоря с главния инженер.
Въжето и белезниците ѝ причиняваха болка, но най-много я ужасяваше шумът.
Тами Джийн Колфакс цялата бе мокра от пот. По лицето, гърдите и ръцете ѝ се стичаха струйки, докато стържеше белезниците по ръждивата тръба, за която бе вързана. Китките ѝ изтръпнаха, но ѝ се струваше, че е успяла малко да изтърка веригата.
Спря изтощена, извъртя китките си, за да намали болката. Отново се заслуша. Като че работниците затягаха болтове и наместваха тръби. Последни удари на чуковете. Вероятно бяха приключили работата и вече мислеха да се прибират вкъщи.
„Не си отивайте! - идваше ѝ да изкрещи. - Не ме оставяйте!“
Докато хората работеха, Ти Джей щеше да бъде в безопасност.