Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Лари, можеш ли да анализираш двата гласа?
— Анализ на акцента ли?
— Да. И да дигитализираш и да ги сравниш.
Той се вторачи изпитателно в лицето й — не разбираше какво е намислила.
— Трябва да изпратя записа по телефона в лабораторията във Вашингтон. Тук нямам необходимата апаратура.
— Добре. Направи го веднага.
— Но трябва да знам какво търсиш, Кет.
— Само ги помоли да сравнят гласовите отпечатъци и да анализират акцента, за да се уверя, че… става дума за два ларинкса.
Техникът се ококори невярващо.
— Искаш да си сигурна, че гласовете са на двама души?
— Да. Но не казвай на никого засега. Това е само предпазна мярка, а не теория.
Той кимна.
— Добре. Ей сега ще стане. Процедурата е лесна.
— Колко време ще отнеме?
— Десет минути. Най-много петнайсет.
— Кажи ми, когато получиш анализите.
Кет бързо отиде до Франк, който говореше с трима новодошли полицаи.
— Франк? Можеш ли да ми отделиш минутка?
Той посочи тримата мъже.
— Тези хора са екипът на специализирания отряд за борба с тероризма от полицията на Солт Лейк Сити, Кет.
Тя се усмихна.
— Извинете ме, господа. После ще се запознаем официално.
Хвана Франк за ръката и го отведе настрана.
— Искам едно бързо разследване, без да се повдигат въпроси. Имаме ли агенти в управлението на „Еърбридж“ в Колорадо Спрингс?
— Двама. На място са от пет минути. Защо?
— Как да се свържа с тях?
Той въздъхна и за миг наведе глава.
— Кет, кажи ми какво искаш и аз ще го направя. Но недей да увърташ. Трябва да знам какво мислиш.
— Не увъртам, Франк, просто действам предпазливо. В случая има нещо много смущаващо.
— Какво?
— Командирът. И всичко. Нещо не се връзва. Искам колкото е възможно повече информация за Кен Улф.
Франк потърка брадичката си. Гледаше я изпитателно.
— Хайде, Кет, изплюй камъчето. Какво подозираш?
— Съжалявам, Франк. Не искам да правя прибързани изводи, но преди малко говорих с помощник-пилота, който е бил оставен в Дуранго, както и с пътника. Тази сутрин в Колорадо Спрингс и в Дуранго Кен Улф се държал много странно. Имам причини да смятам, че може би е искал да се отърве от всички други пилоти на борда.
— Защо?
— И аз това се питам. На борда има някаква важна клечка, но не съм сигурна дали има нещо общо с цялата история.
Франк кимна.
— Да. Рудолф Бостич, федерален прокурор от Ню Йорк. Кандидат за главен прокурор на Съединените щати.
— Помощник-пилотът каза, че сутринта командирът се вкиснал, когато разбрал, че Бостич е в самолета. Реакцията му била много странна, после внезапно изключил двигателя и свалил от борда всички пилоти, които биха могли да приземят самолета.
— Какво искаш да кажеш, Кет?
— Мисля, че командирът може да е сам в пилотската кабина.
— Не те разбрах.
— Има вероятност командирът да е похитителят.
— Глупости!
— В момента Лари изпраща в лабораторията записа на гласовете. Трябва ми информация за този човек. Всякакво доказателство за нестабилност или връзка с някакъв странен случай.
— Искаш да кажеш, че вторият глас е бил подправен?
— Не съм сигурна, но има такава вероятност. Пък и похитителят познава самолетите. Чу ли думите му за боинга?
Франк изглеждаше озадачен.
— Какво имаш предвид?
— Ами един обикновен човек би го нарекъл самолет или боинг. Той каза „седем-три“. Това е пилотски жаргон, Франк. Ако в пилотската кабина има втори човек, той или е пилот, или знае всичко за авиацията.
— Това не ти дава право да правиш подобен извод.
— Но освен това знаем, че похитителят не се страхува от летене.
Един от полицаите се приближи до Кет, но тя му направи знак, че е заета.
— Не сега, моля ви.
Франк въздъхна.
— Кет, ако това е истина…
— Агент Бронски, съжалявам, но ви търсят — каза полицаят. — Спешно е.
— Кой ме търси, за бога?
— Командирът на самолета. Иска да говори с вас. Направо крещи!
Кет хукна към телефона.
— Агент Бронски слуша.
— Разкарайте оттук проклетите Ф-16! — изрева гласът на Кен Улф. — Чувате ли, Бронски?