Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Отиде в една пицария, за да се подкрепи. Молеше се да не влезе някой познат, защото се предполагаше, че вече пътува за Ню Хемпшир. Не знаеше какво да прави. Седеше в сепарето, взираше се в отражението си в огледалните стени (защо всички пицарии бяха с огледални стени?) и четеше полицейската сводка в местния безплатен вестник. Не усети кога шумът в голямото помещение напълно стихна. Огледалата потъмняха, светлината се промени, плочките на пода се превърнаха в дъски и когато той отново отмести поглед от вестника, вече се намираше в общата стая в "Брейкбилс".
Без всякакви церемонии Алис и Куентин станаха второкурсници. Занятията се провеждаха в зала в дъното на Къщата. Сутрин часовете водеше възрастна и малко смахната хавайка на име Петипоа, която носеше островърха черна шапка и настояваше да се обръщат към нея с "госпожо магьоснице". Много често, когато някой й задаваше въпрос, тя отвръщаше: "Няма страшно, прави каквото трябва." Но скоро стана ясно, че изкривените й старчески пръсти са много по-сръчни дори от тези на много по-младата Съндърланд. Следобедните практически занимания се водеха от Хеклер, дългокос германец с вечно набола брада, висок почти два метра.
Второкурсниците не приеха с отворени обятия новопостъпилите. Куентин и Алис се бяха превърнали в клас от двама души — първокурсниците ги мразеха, другите ги пренебрегваха. Алис вече не беше "звездата на представлението". Второкурсниците си имаха свои звезди, сред които най-изявената беше Аманда Орлоф, дъщеря на прославен армейски генерал — грозновато широкоплещесто момиче с права мазна коса. Аманда правеше магии с убийствено безразличие, сякаш подреждаше невидимо кубче на Рубик. Дебелите й пръсти бяха невероятно ловки. Другите ученици предполагаха, че Куентин и Алис вече са приятели и може би гаджета, което още повече ги сближи. Чувстваха се по-непринудени един с друг, откакто тя сподели тайната на пристигането си в "Брейкбилс". Алис сякаш почерпи сила от признанието си: вече не изглеждаше толкова деликатна и плаха, понякога повишаваше глас и не шепнеше. Дори се шегуваше с Куентин. Той се чувстваше като касоразбивач, който — отчасти благодарение на късмета си — от първия път беше разгадал първата цифра от комбинация за заключване на сейф.
Един неделен следобед реши, че му е писнало да го отбягват, намери Сурендра, бившия си лабораторен партньор, и го накара да се поразходят. Слънцето грееше, но студът още беше жесток. Двамата бавно минаха през лабиринта. Подрязаните храсти бяха натежали от топящия се лед. Сурендра беше син на натурализиран индиец от Сан Диего, натрупал безмерното си богатство като компютърен специалист. Всеки, който погледнеше облото му ангелско лице, нямаше да предположи, че този човек притежава отровен език и склонност към убийствен сарказъм.
Докато вървяха към моравата, към тях се присламчи второкурсничката Гретхен. Беше русокоса и с телосложение на примабалерина, само че имаше някакъв вроден дефект на сухожилието на едното коляно, куцаше силно и ходеше с бастун.
— Привет, момчета — подвикна им.
Гретхен не се срамуваше от недъга си. Обясняваше на всеки, който пожелаеше да я изслуша, че силата й идва от дефектния крак и че ако го оперира, ще изгуби способността си да прави магии. Никой не знаеше дали това е вярно, или не.
Стигнаха до моравата и спряха. Може би бяха допуснали грешка. Сякаш нито един от тримата не знаеше накъде да тръгне, нито какво търси тук. Отгоре на всичко Гретхен и Сурендра се познаваха само бегло.
Няколко минути водиха банален разговор — за изпитите и преподавателите, но Сурендра не беше в час с живота на второкурсниците и явно се чувстваше изолиран. Куентин грабна един мокър камък и го хвърли с все сила. Не носеше ръкавици и от влагата дланта му съвсем замръзна.
— Тръгваме натам! — най-накрая отсече Гретхен и тръгна да прекосява моравата. Вървеше учудващо бързо за човек, който куца. Минаха по тясна пътека, посипана с чакъл, и се озоваха на полянка до най-отдалечения край на периметъра.