Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Трябва да видя всичко с очите си - бе отговорил бръснарят, - защото там вътре има цял свят.
Вещицата не бе погребана цялата. Бръснарят бе задържал кожата й. Одрана, тя и досега лежеше на дъното на торбата му.
Седнал в полумрака на стаята във венецианския хан, бръснарят бавно дъвчеше хляба. Момчето забеляза първите бели косми в черната му като смола брада. Погледът му бе ясен, както и преди, но на лицето му се бе изписала тежка умора, която изчезваше само в моменти на най-голямо въодушевление, както на сутринта след рязането на вещицата.
- Има много кръв - отбеляза кратко бръснарят. Немногословието му означаваше, че не е предразположен за разговор.
- А кръвта идва от черния дроб, нали така? - не се отказваше момчето.
Бръснарят кимна.
- А оттам се качва към мозъка?
Бръснарят кимна отново, без да добави нито дума.
- А душата е в сърцето, нали така? И Бог ли е там?
- Бог е навсякъде - най-сетне го разприказва момчето. - Бог е във всичките четири телесни сокове, дори и в черната жлъч, наричана „меланхолия”. Има Бог и в черния дроб, и в бъбреците, и в сърцето. И все пак хората казват, че силата на живота е в кръвта. Когато на бойното поле загива ранен войник, той умира, защото от раните му е изтекла цялата жизнена сила. От това обаче не следва, че Бог го е напуснал.
Черен дроб, бъбреци, сърце. Тези думи звучаха за момчето като имена на ангели, на божествени създания, които никога не е виждало. В същото това време то знаеше със сигурност, че нещата, които се наричаха така, принадлежат на този свят, че са във всеки от нас и по някакъв неясен начин ни дават живот.
- Сигурен съм, че човек трябва да познава Божиите творения. Само така ще можем да опознаем напълно самите себе си - каза бръснарят. Слушайки го, момчето разбираше колко му е провървяло. Бе го намерил един от най-умните хора на времето си. Предстоеше му да научи много и щеше да дойде ден, в който то щеше да може да види всичко с очите си и може би да научи повече, отколкото бе написано във всички книги, взети заедно. Именно това бе искал да каже бръснарят, обяснявайки му защо търсят монсеньор Алесандро. Защото този лекар знаел повече, отколкото било написано в книгите. Поне така се говорело за него. Човек, за когото се носели такива слухове, щял да бъде в опасност навсякъде извън пределите на Венецианската република, в която влизала и Падуа с известното си училище и многобройните си лекари. Във Венеция и Падуа обаче се дишало много по-свободно, отколкото на повечето други места. Бръснарят разказваше, че тук аутопсиите били разрешени със закон и всяка година телата на един обесен мъж и на една обесена жена били предавани на лечителите, за да могат най-учените от тях да обогатят знанията си за човешките вътрешности. Венеция не се страхувала от гнева на папата. Той се бил стоварвал върху нея и преди, но повече не внушавал страх.
- Ето - изпрати в устата си последните трохи хляб бръснарят, - че е време да тръгваме. Слънцето вече осветява покривите на домовете от другата страна на канала. Скоро нашият скъп доктор ще тръгне на задължителната си разходка. Днес трябва да присъстваме на това, каквото и да става.
Както се бяха разбрали, уличното момче ги чакаше на мястото, от което се виждаше добре входната врата на монсеньор Алесандро - до моста от другата страна на канала. Планът бе прост - щом само видеха, че лечителят е излязъл от дома си, момчето щеше да се втурне към него през моста, а бръснарят със своя малък спътник щяха да тръгнат покрай канала към следващия мост. И ако всичко минеше, както бе замислено, щяха да срещнат дрипльото отново там. Този план се увенча с успех.