Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Фелиша кимна, впечатлена доста от знанията, които бе демонстрирала пред нея госпожа Прайс.
- Мислите ли, че Бонд е направил подобно откритие?
- Не знам. Само предполагам. Възможно е обаче да е изглеждал толкова тайнствен през последните седмици точно поради това.
- Споменахте телешката кожа. Имате ли идея защо на Бонд му е притрябвало да проверява дали кожата е телешка? А не би ли могъл някой да подвърже книгата или да осигури за подвързване пергамент от някакъв друг материал?
- Телешката кожа е била смятана за най-добрата, но пергаментът се е правил от различни видове кожи. Използвали са се често и козя, и свинска кожа.
- Защо обаче е било толкова важно за Бонд да си изясни от каква кожа е пергаментът?
- Дори не мога да си го представя - въздъхна дълбоко госпожа Прайс.
Фелиша Стоун й благодари за помощта и си тръгна.
Институтът „Филипс” бе с адрес: „Норт стрийт” 11, в самия център на Ричмънд, недалеч от района на Капитолия с неговите стари къщи и безценни свидетелства от епохата, когато Ричмънд бе оглавявал войната за независимост. Намиращите се в този град бащи основатели бяха повтаряли като припев основният си девиз: „Свобода или смърт”.
Днес представата за свободата се бе разширила дотолкова, че включваше в себе си свободата да избираш вкусовата добавка към кафето лате и марката на анцуга си, направен от съвсем несвободен китайски работник. Въпреки това на Фелиша й харесваха такива неми напомняния за това, че думата „свобода” не е просто празни звуци и че с работата си помагаше в известна степен тя да запази първоначалния си смисъл. Поради това, ако имаше възможност, никога не пропускаше случая да надникне в района на Капитолия. Паркира колата няколко пресечки от целта на пътуването си и тръгна пеша през парка покрай паметника на борците за граждански права във Вирджиния и по посока на института.
Фредрик Прайс се оказа широкоплещест побелял човек и само веждите му издаваха предишния брюнет в него. Държеше се дружелюбно, но и делово.
- Резултатите от експертизата са у мен - хвана бика за рогата той, след като тя едва бе успяла да се представи и да седне на стола пред голямото съвременно бюро с плот от бук. В ръцете му имаше запечатан плик. - Ако искате, мога да го отворя и да го прочета. На вас ще ви е трудно с научните термини.
Много й се искаше да му каже, че на външен вид тя, разбира се, е младичка и глупавичка, но това е само на външен вид, а освен това в полицията има доста много хора, които разбират научния език не по-зле от шефа на институт „Филипс”. Вместо това обаче тя кимна, усмихна си и го помоли да го прочете. Правилната следователска тактика се състоеше в това да се позволява колкото се може по-често на хората да се държат така, както искат.
Известно време той чете мълчаливо, а след това каза:
- Не знам какви резултати от експертизата сте очаквали и откъде е взет образецът от кожата... - прегърби се и се опря с лакти на бюрото Фредрик Прайс, а видът му бе истински разтревожен, - но си мисля, че това ще ви учуди.
След това й разтълкува съдържанието на резултатите. Току-що бе започнал да говори, а тя вече знаеше, че малкото парченце кожа не е просто нишка и още по-малко - лъжлива следа. То беше същината на случая, защото експертизата бе показала, че кожата от образеца някога бе принадлежала на човек. Всъщност това било преди приблизително петстотин години.
Дванадесета глава
Просещият монах се върна в родния си град. Разбра веднага, че майка му вече не е между живите. Също така му разказаха за ковача, който се грижел за гроба й на селското гробище до старопиталището.
Майка му не бе получила богат надгробен камък, но все пак почиваше в осветена земя. През един дъждовен ден монахът отиде на гробището при нея и стоя почти час върху земята, в която я бяха закопали. Като дете често пъти се бе замислял защо му бе позволила да тръгне. Вече не си задаваше този въпрос, но би дал мило и драго, само за да я види още веднъж.
По пътя от гробището той твърдо реши да посети архиепископа. Прииска му се да остане в тази страна. Взел това решение, той за пръв път можа да си спомни, без да трепери, всичко, което се бе случило, след като бе напуснал Тронхайм с неговите плесенясали улици и пресечки.