Кралят на зимата

Кралят на Силурия влезе в залата като герой. В поведението му нямаше нито колебание, нито извинение, въпреки че воините му многократно бяха нападали земята на Тюдрик и бяха прекосявали Севърнско море, за да безпокоят страната на Утър с постоянните си нападения. Той изглеждаше толкова самоуверен, че аз трябваше да напомня на самия себе си как този наперен герой избяга от Нимю в замъка на Мерлин. Зад Гундлеус си влачеше краката друидът Танабурс, отпуснал лигавите си устни и аз отново си спомних ямата на смъртта. Веднъж Мерлин ми каза, че щом като Танабурс не беше успял да ме убие, неговата душа ми принадлежи, но въпреки това аз изтръпнах от страх, когато видях старецът да влиза в залата с подрънкващите кости в сплетената на стегнати тънки плитки коса. След Танабурс се появи свитата на Гундлеус — дългите им мечове лежаха в кании обшити с червено сукно. Те бяха сплели косите и мустаците си, но бяха оставили свободно дългите си бради. Те застанаха до другите воини, но се наредиха така, че формираха плътна фаланга от горди мъже, дошли на Великия съвет на своите врагове. А Танабурс, облечен в мръсната си сива роба с бродираните по нея полумесеци и зайци си намери място сред съветниците. Надушвайки кръв, Оуейн се беше изправил да прегради пътя на Гундлеус, но Гундлеус му подаде меча си с дръжката напред, с което показваше, че идва с мир и след това се просна по очи пред трона на Утър.

— Стани, Гундлеус, сине на Мейлир, кралю на Силурия — заповяда Утър и вдигна ръка за поздрав.

Гундлеус се качи на подиума, целуна ръката на Великия крал и едва тогава откачи ремъка и свали от гърба си щита с изобразената на него лисича глава — герба на Гундлеус. Той постави щита си до другите и зае отредения му трон. След това огледа залата ведро, сякаш беше много доволен, че бе тук, кимна на някои познати с израз на изненада към едни и с усмивка към други. Всички мъже, които Гундлеус поздрави, бяха негови врагове, а той се беше отпуснал на стола си като че ли седеше пред собственото си огнище. Даже увеси дългия си крак на облегалото на трона. Той повдигна вежда, когато видя двете жени, а на мен ми се стори, че се смръщи, когато разпозна Нимю, но бодрият му поглед се възвърна веднага щом вдигна очи към тълпата. Тюдрик сърдечно го покани да съобщи на Великия съвет новините за своето кралство, но Гундлеус само се усмихна и каза, че в Силурия всичко е наред.