Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
Навремето, когато не исках да вляза в ТКЗС-то, Стоян Кралев ме обвиняваше, че вървя против закона. Нарече ме покрай другото и убиец. Убил съм дъщерята на Солен Калчо, снаха си, демек. Ти беше на сватбата, знаеш какво стана. Не я убих аз, но работата отпосле се извъртя, както не я очаквах. Помниш кога се прави шосето, нали? Тогава и пикьора Кунчо ще помниш. Оня, дето живееше в къщичка на колела на края на селото. Фургон й казваха. Месец преди да свърши шосето, минах покрай фургона. Отворен беше, но пикьора го нямаше вътре. Други път, колкото пъти минех оттам, все го виждах да седи на вратата. Отпуснал крака от прага, опрял се на една страна и свири на устна хармоничка. Няма работа, какво друго ще прави. Я спи, я си свирука. Давал съм му дини и грозде, защото пътят за лозята минава покрай него, давал съм му и млечни царевици да си пече. Разменим по някоя приказка, аз тръгна по пътя, той надуе хармоничката. От шуменските села бил, имал жена и две деца. Зиме се прибирал при тях, а лете прекарвал по пътищата.
Та като не го видях тогава, продължих по пътечката между царевицата. Да съм навлязъл стотина крачки, гледам го — стои насред пътеката, а до него някаква жена. Усети ме, изглежда, отдалече и тръгна срещу мене, а жената изтича напред и се изгуби. Разменихме пак по някоя дума, обещах на връщане да му оставя една диня. Направих се, че не видях жената, но като подминах завоя, ударих направо през царевицата. Спрях на края на лозята, почаках малко и по пътеката мина Радка. Тя всеки ден ходеше до лозята да носи храна на баща си. Какво ме интересува кой с кого и за какво се среща, ама човещина. Заяде ме отвътре да видя случайно ли са се срещнали Радка и пикьорът или нарочно. На другия ден наминах пак нататък, когато Радка тръгна да занесе ядене на баща си. Обиколих отстрани, спрях до пътеката и се притаих. Почаках малко, Радка мина, а подир нея и пикьорът. Настигна я, казаха си нещо и влязоха навътре в царевицата. Така през няколко дена все ги засичах на същото място. Веднъж чух Радка да плаче и да му казва: „Прилъгваш ме, а сетне очите ти няма да видя.“ Оттогава взех Радка на око. От една махала сме, където да мръдне — на нивата, на чешмата, из двора — все я виждам. Пикьорът си замина и тя взе да се окумва. Туй нещо само аз го забелязах, защото само аз от селото знаех тайната й. Пикьорът сигурно беше я излъгал, че е ерген и ще се върне да се сгодят. Може и ерген да е бил, знаеш ли го. Светът пълен с такива фогаджии. Те са най-сладкодумни пред жените, най-лесно ги баламосват. А Радка, и млада, и глупавичка, колко му е да се хване на въдицата. Майка й се трепе сама по къра, бащата не стъпя в къщата да види децата си, да ги държи изкъсо, да ги поучи. А сама жена е като кон в полето, дето иска, натам си препуска. И като я гледах как се мята като риба на сухо, реших да се сватосам с баща й.
Солен Калчо открай време ми беше противен. Нищо лошо не беше ми направил, а пък ми беше много противен. Не знам защо от такива хора като него ми се гади. Не вървят по земята, ами пълзят и луга оставят подире си. Такъв ми се иска да го настъпя и ако не го стрия под петата си, барем да му скъсам опашката. Той е черво, от единия му край влиза храна, от другия излизат лайна. И другите му слагат храната в устата. Баща му беше работен човек и хубава земя му остави, той я закеляви, на хавра я превърна. Петдесет декара, цял имот е това. Имахме три ниви една до друга. Не го видях ни веднъж да стъпи на тези ниви, да ги натори, изоре или засее. Жена му рови като къртица я̀ сама, я̀ с дъщерите си. Аз ора или сея от едната страна на синора, тя — от другата. Имаше години, когато и тя не ходеше да ги работи, нивите обраснаха с паламида и тръни. И тези плевели се прехвърляха в моята земя, вятърът пръскаше семената им. Идеше ми да тегля плуга през синора, да ги разора и прочистя, ала не може. Не е като нещо да го вземеш и отнесеш. Много години вадеха очите ми тези три ниви и много пъти исках да ги купя, а той не ще. Нямам, казва, земя за продаване. Лежи на чардака в лозята, пухка си цигарки и слуша как пеят птичките. Курорт си кара човекът, а аз се трепя да чистя плевелите, дето се пренасят като заразна болест от неговите ниви в моите. Намерих му цаката най-сетне. Щом замина пикьорът, още на другия ден отидох да се сватосам за дъщеря му. Може да не повярваш, но ако беше се опънал на сватбата, ако беше рекъл не, не давам педя земя, нямаше да му искам ония петнайсет декара. И дъщеря му нямаше да върна назад. Сигурен бях, че подир сватбата щях да работя тази празна земя и все едно че щеше да бъде моя. Добре, но като го видях как си глътна езика и онемя, вземай, рекох си, колкото искаш, на такъв и живота му да вземеш, няма да ти е съвестно, защото светът няма полза от него.