Хайка за вълци

Каквото и да разправяш, хубави времена бяха онези. Сега какво е? Справедливост, ред, свобода — вятър. Пак за едни има свобода, за други няма. За една дума я̀ сопата, я̀ в дранголника. Каквото ти рече еди-кой си, туй ще правиш. Имаш думата, ама ще приказваш, каквото му отърва. Нямаш свои очи, своя уста, свой ум. Като всички си. Не си уж като тях, а си като тях. Жаба, като всички жаби в гьола. В онези времена сам си бях господар, сам си бях цар. Туря главата в торбата и тръгвам. Не зная подир час какво ще стане с мене, но вървя напред. Каквото и да се случи, аз съм си го направил. Важното е, че светът си е мой. За един ден или за една нощ, но си е мой. Може и живота ти да струва, важното е, че отиваш натам, дето не знаеш какво те чака, какво ще видиш там и как ще излезеш от положението. Не било законно еди-какво си. Че то всичко на този свят е законно и нищо не е законно. Зависи от коя страна го гледаш. Ако ти отърва, законно е, ако не ти отърва, не е законно. Животът тъй е направен, че всеки си има свой закон. И всеки ограбва другия. По-силният ограбва по-слабия, по-богатият — по-бедния, по-умният — по-глупавия. И по-красивият ограбва по-грозния, макар и да не го иска. Щото хората не са еднакви. Станат ли еднакви, няма да има живот, няма да има кой да ти опече хляб да ядеш.

Имаше навремето един чифликчия Близнаков, владееше около десет хиляди декара земя. Връщахме се веднъж, да го река пак, от поход. Видяхме в една нива много хора, не работят, стоят прави. Минахме покрай тях и спряхме да починем. Гледаме — в нивата праз. Пролетно време, що ще тук този праз, питаме работниците, а те казват, че чорбаджията им дал по десетина парчета праз и по един комат хляб. Не яли праза, а го набучили в нивата, протестират, значи. Разгеле и чорбаджията пристигна с файтона, видя набучения праз и накара кочияша си да го обере. Утре, казва, ще го изядете, няма да ви храня с мед и масло. Качи се на файтона, а аз го хванах за пеша. Чорбаджи, рекох, гладна мечка хоро не играе. Щом си повикал тези хора да ти работят, ще ги храниш, както и ти се храниш в къщи. Кой си ти, вика, бе, хашлак с хашлак, да ме учиш как да си храня работниците. Хванах го за яката, търкулна се на земята, опрях ножа до гърлото му. Може да съм хашлак, казвам, ама искам да нахраниш хората, инак тъй ще те наредя, че няма да те свърти на едно място. Накарах двама от нашите да се качат на файтона при кочияша и да донесат ядене от чифлика. Ще вземете, казвам, всичко каквото намерите в килера за ядене и след половин час да сте тука. Файтонът потегли, а чифликчията вика: ще те съдя, дето вдигаш нож отгоре ми. В тази държава закон има. Кой си ти да ми командваш? Никакъв не съм, казвам му, а закон има, и не един, а хиляда. Само че сега законът е в ръцете ми. Преди една минута беше в твои ръце, сега е в моите. Който го държи в ръцете си, за него е справедлив. Тъй си приказваме, а работниците му, трийсетина души, слушат и мълчат. Подпрели се на мотиките си, слушат и мълчат, на закона се подчиняват. Файтонът пристигна натоварен с храна: сирене, масло, кисело мляко, луканка и разни други работи. Седнаха работниците, седнахме и ние с тях да похапнем. Чифликчията седи с гръб към всички, пуши и мълчи. Виждаш ли, чорбаджи, казвам му, как моят закон храни хората, а довечера, като го вземеш пак в ръцете си, ще ги остави гладни.