Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
През март Сан Франциско осъмна облепен със съобщения за интерниране на японското население, чието съдържание Такао и Хейдеко не успяха да разберат, но Чарлс им го обясни. Като начало нямаха право да се отдалечават на повече от осем километра в радиус от домовете си без специално разрешение и трябваше да спазват вечерен час от осем вечерта до шест сутринта. Властите започнаха да обискират къщи и да конфискуват имущество, арестуваха влиятелните мъже, които биха могли да подстрекават към предателство, в това число председатели на общности, директори на фирми, преподаватели, свещеници, и ги откарваха неизвестно къде, оставяйки изплашени жени и деца след тях. Японците се видяха принудени да продадат набързо и на безценица притежанията си и да затворят магазини и работилници. Скоро откриха, че банковите им сметки са запорирани – бяха разорени. Разсадникът на Такао Фукуда и Исаак Беласко не можа да се материализира.
През август бяха изселили над сто и двайсет хиляди мъже, жени и деца; изтръгваха стари хора от болници, бебета от сиропиталища и психичноболни от клиники и ги интернираха в десет концентрационни лагера в изолирани райони във вътрешността на страната, а в градовете оставаха призрачни квартали е опустели улици и празни къщи, където се лутаха изоставени домашни любимци и обърканите духове на прадедите, пристигнали с имигрантите в Америка. Предприетата мярка имаше за цел да защити Тихоокеанското крайбрежие, както и японците, над които надвисваше опасност да станат жертва на гнева на останалото население; ставаше дума за временно решение и то се привеждаше в действие с човечност. Така гласяха официалните източници, но езикът на омразата се беше развързал. "Усойницата си е винаги усойница, независимо от това, къде снася яйцата си. Японец, роден в Америка от родители японци, възпитан в духа на японските традиции, живеещ в среда, пренесена от Япония, неизбежно и с много малки изключения отраства като японец, а не като американец. Всички са врагове." Достатъчно бе човек да има прадядо, роден в Япония, за да бъде включен в категорията на усойниците.
Веднага щом научи за интернирането, Исаак Беласко отиде в дома на Такао, за да му предложи помощ и да го увери, че отсъствието му няма да е задълго, тъй като интернирането противоречи на Конституцията и нарушава принципите на демокрацията. Японският съдружник отвърна с поклон до кръста, дълбоко трогнат от приятелството на този мъж, защото през последните дни семейството му бе понесло обиди, презрение и агресия от страна на други бели хора. Shikata ganai – какво да се прави, отвърна Такао. Това беше мотото на хората от неговата раса в превратни моменти. По настояване на Беласко, се осмели да му поиска една-единствена и доста странна услуга – да му позволи да зарови меча на рода Фукуда в градината в Сий Клиф. Бе успял да го скрие от агентите, които претърсиха дома му, но укрито по този начин, оръжието не беше на сигурно място. Мечът олицетворяваше храбростта на неговите деди и кръвта, пролята в името на императора, не можеше да стои изложен на каквато и да е проява на безчестие.
Същата вечер семейство Фукуда, облечени в белите кимона, характерни за религията оомото, отидоха в Сий Клиф, където Исаак и синът му Натаниел ги посрещнаха в тъмни костюми, с характерните еврейски ярмулки на главите си, които използваха в редките случаи, когато отиваха в синагогата. Ичимей донесе в кошница, покрита с платно, котката си и я връчи на Алма да се грижи за нея известно време.
– Как се казва? – попита го момичето.